И така...
Аз съм в онзи, зеления залив на морето, където обикновено се срещаме с Морския кон. Морето е равно, синьо с леки вълни. Небето е синьо, слънчево.
А аз съм в лодка, близо до брега. Тя е най-обикновена, дървена. Няма гребла. Водата ме носи близо до брега.
Морското конче идва на среща. То е синьо-зелено. Особено е. Някак светещо, прозрачно, излъчва светлина. Повежда ме. И аз съм вече във водата, а тя топла и... мека. Не знам как може да е мека, но тази беше такава ;) Навлизаме навътре. Става по-дълбоко, но не много. Светло е, слънчевата светлина прозира. Водата е много чиста, прозрачна. Не се вижда живот, но знам, че наоколо има много. На дъното се вижда голям кръгъл камък, после още и още... Образуват каменна река от обли камъни. Тя си има завои. камъните са като тези, които реките правят- заоблени, с всякакви размери. Плуваме над тази река. Наслаждаваме се на топлата вода, на лекото подводно течение в морето.
Време е и Морското конче ме извежда направо на брега на познатия зелен залив.
***
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар