Жена... Нощ...
Сега си мисля...
Да, това е.
Нощта е най-женското време.
Време за мисли.
Време за оценки.
Време за планове.
Време за мечти.
Време за себе си.
Времето, в което наистина мога да видя и себе си. Непредвидено поостанах повече тази вечер. Може би за среща с музата ;)
Времето от вечерта до съня отдавам на книгите. На книгите с чиято помощ се търся и... понякога намирам.
Времето преди съня е особено. Особено е в своето усещане за осъзнаване и подреденост на мислите. По-скоро в липсата на мисли.
А може би най-точно е - в осъзнаване на освобождението от мисли и онзи странен, но доволен поглед, с който проследяваш полета на мислите, които се отдалечават от теб на крилете на пеперуденото ято... И в миг, безкрайно кратък, осъзнаваш, че мислите са стройни и в ред редени, невероятен контраст на дневния мисловен хаос.
Време е.
Жената на нощта отдава се.
Нощта прегръща я със обич.
И безвремие ги завладява...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар