Един ден, но все пак е добре, че го има и него.
Последната седмица ми се случи предимно в релакс. Сигурно съм имала нужда. А сега имам силна необходимост от срещата със земята. Земята, която ще ми изпие умората и ще ми влее сили.
В тревата росна ще се поразходя, за да усетя всяка фибра на тялото си жива... Ще си направя снимки за дните следващи, когато ще съм далече от тревите и красотите на градината.
След дните дъждовни едва ли ще може да се свърши нещо сериозно в градината, но със сигурност ще има какво да се направи.
Сигурно ще се прибера уморена физически, но духът ми ще е в полет, а повече няма и да искам.
В очакване съм и с големи планове е зареден утрешния ми ден.
До утре...
А розите ще са нацъфтели...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар