мечта за бягство

В резултат на юнските жеги, с добавка на юлските, храстите на баира срещу прозореца ми изглеждат като през септември. Жълтокодовият северозападен хладен вятър при всеки порив донася песен на есенни листа. И странно силен аромат на есенни дни...
Успява да ми навее и такива настроения...
Не искам. Не ги искам сенните минорни настроения. Искам си лятото. Искам слънце и топлина. Съобразявайки се с предупреждението: "внимавай какво си пожелаваш", правя важното уточнение - топлина не значи адска жега ;)
Сега по същество. Не, че до сега не беше :)
Лятото ми е необичайно. Сякаш всички се сетили сега да работят. Що спаха цяла година? Аз, нали съм си отговорна, ще си свърша моята работа, но и ще си намеря време за моето лято.
Скоро се замислих, че "моето" лято от години не означава "море". До тогава не можех да си представя лято без море. Е, явно можело. Мисля, че не ми липсва. 
В момента моето лято има едно желание - тишина и градина в полите на планината. Сигурно с децата ще измислим и други дестинации за някой и друг ден, но основното е - градината. За съжаление все още имам само двата официално почивни дни за зареждане на батериите. Но все по-често усещам, че имам нужда от повече.
Обещавам си - скоро ще е! При първа възможност изчезвам :)
Сред градината, тишината, цветята, зеленчуците, плодовете, билките, птиците /имаме си домашни косчета/, катеричката /намерила лешника и май няма да остави за нас, както го е подхванала/, щурците, комарите, мухите /май прекалено стана/, слънцето и сенките се чувствам истинска, цяла, спокойна, доволна... С по-малко думи -Аз съм си!
Градът ме натоварва. То не е и кой знае колко голям град. Не мога, а и не искам да си представя ако е по-голям. Искам си бягството. Лятното. И вече е време. Скоро...
Сега ще слушам вечерната песен на градските жаби. И на вятъра белязан с жълт код и есенен привкус...
А в ранно утро птиците изнасят дооста приятен концерт за началото на деня. 
До утрото...

.