майски мисли

Месец май е най-цветния пролетен месец. Месецът с най-много топли празници. 
Месецът на учениците... И на завършващите училище...
Ей, такъв  празник е и при нас. А аз пък с мисли се надбягвам в дните си. Мислите ми шарени, неспокойни, непокорни и уравновесени. Понякога ;)
Мисли...
За младостта, която бърза да не закъснее, да не би нещо да пропусне. За уравновесеността, която знае /вече/, че няма за къде да се бърза, а е важно да си подготвен и най-вече самоподготвен за всичко, което е напред.
Да си майка не е спокойно занимание... Не съм го и искала спокойствието за мен, защото изборът си го направих там, във времето назад. Избрах децата...
Да си майка е топло, притеснително, разбиращо, прощаващо, поучаващо, споделящо, прегръщащо, неразбиращо... Всякакво е. Избор е, за който съм благодарна на съдбата, че ми даде възможност да избирам.
Балове, край, начало... 
А мислите ми се препъват, изпреварват и не достигат до смисленост, която да напиша тук. Може би защото са толкова разнопосочни, неподредени, импулсивни... Съвсем като настроенията ми. 
И второто пиле е на път да отлети от гнездото. Това и радост е, и тъга е... Но животът е такъв и тъй трябва да е. По пътя всеки да върви си. С отговорност. И попътен вятър! :)

  <3   <3   <3

.