пак неделя

Пак е неделя. 
Дъждовна е.
Пролетта сега дъждовна е.
В края на миналата седмица можех да отчета много свършена работа, много умора, и много удовлетворение, което гони спомена за всяка умора.
В края на тази седмица отчитам дъжд и...  нищо свършено. Не се броят набраните зелении...
Чувствам се късметлийка, че има къде да избягам, дори и за няколко часа. Няколко часа по-близо до земята... Там усещам... корените си... И намирам сили в себе си, за да продължавам напред в дните и делата си.
Дъждовно е...

.

хармония

Неделя е...
И разни мисли ми минават...
Мисли за постоянството, за знанията, за незнанията, за усещанията, за осъзнатостта и неосъзнатостта, за надеждата, за волята, за действията, за бездействията...
Много са, нали?
Учудвам се на себе си как мога понякога да бъда подредена до педантичност, а после да съм разпиляна за хиляда. Странното /поне за мен сега/ е, че и в двата случая се чувствам себе си. По същия начин се улавям в крайности когато се отнася до моето постоянство, волята ми, действията ми. 
И както ми е комфортно във всичките ми полярности, така и изведнъж ме налазват съмненията, че нещо не ми е в ред. Ей, това го не ща.
Мога да съм си подредена, мога да съм си разпиляна. И искам... Всъщност не знам какво искам... 
Не, знам...
Хармония... Ей, това го искам.
Хармонията явно е баланс от всичките ми същности дето са се събрали в мен. Сигурно успявам да ги балансирам... понякога. Сега искам да се науча да ми се случва по-често баланса.
Когато чета по цяла купчини книги, наредени до леглото ми - днес чета една, вечерта друга, после трета... ен-та... Другата седмица се връщам при втората, после при първата. И всичко си е там, където трябва да бъде. Все едно преди пет минути съм я оставила. Сякаш понякога има нужда от отлежаване на даденото четиво преди да продължа напред. Странно е. Поне до скоро ми беше странно. Сега май ми е приемливо. Неразбираемо, но приемливо.
Мислите ми и те такива са понякога - неразбрани, но приемам си ги :) ;) Ами... мои са си. 
Сега ще ги строя в ред и е време да намеря другите си мисли. Мисли за почивка и релакс, че... 
И утре е ден.

.

мартенско променливо

Мартенска неделя е. Променлива. 
Слънцето се опита да се покаже, да се позасмее, но източния вятър подгони облаците сиви и дъждовни.
Сега вали, вали, вали...
А аз си откраднах от днешния ден един окъпан слънчев нарцис.

.

в неделя

В неделята е леееко мързеливо. Съботата пък се отсрами за цяла седмица.
Вече юли е в разгара си, но друг въпрос е климатичното време при нас. Е, някои и на плажа са сега, но то е, защото морето им понася. Други пък с прозата на лятото се справихме вчера и за зимните месеци се погрижихме.
В предбалкана утрото все още е мъгливо след вчерашния дъжд. Слънцето ще се покаже и ще ни подкани и днес да свършим нещо за благото общо.
Ранната утрин е време за мен, за да започна деня както на мен ми харесва. Тази сутрин и до тук стигнах. Хубаво ми е, когато време и за тук си намеря. Това място е мое и аз си го направих по мярка моя. За дните, когато имам нужда тук да намина... Като днес :)
Тук, в градините на предбалкана, връзката ми със земята е силна. А после имам нужда да я поразхлабя леко, до следващата седмица, когато пак се зареждам от силата на земята. Имам нужда от тази синусоида на жизнена енергия.
Тя, жизнената енергия, е величина и постоянна, и променлива според... необходимостите. Може би е функция и на осъзнатост, на желание, на избор, на даденост...
Денят ме вика... избор прави се далеч повече от предполагаемото... всичко е избор...
Избрах... денят да бъде МОЙ!
Отивам... да си го взема...

.

в неделя - мързеливо

Неделя е.

Сигурно не съм единствената жена, на която й се приисква в някоя неделя да си поостане в къщи без работа, без неотложни задължения. Да си прекара един спокоен, малко мързелив ден, в който да си прави всичко, за което се сети. Да не е необходимо да довършва започнатото, да поспи без да гледа часовника, да погледа филм, да чете поне пет книги. И ако може, просто да не става от леглото.

Да си призная - такова ми е. Искам си ден за мен и си го правя.

Събудих се рано за неделен ден. Освежаващ душ, пижама, която не й личи, че е такава /поне така си казвам/. Чаша вода - нали знаете, колко е полезно да се пие вода, от оная - обикновената. С желание да се поглезя - самомасаж с ароматни масла. Розова вода за лицето - на мен ми действа много освежаващо и усещам, че кожата ми е доволна от това. Като задължително следствие се явява пръска- две от розовия ми парфюм. Мммм... обичам това ухание ;)

Кана чай запарих и извадих чашка от стар сервиз, със спомени пълна. Чаша мляко за закуска с лъжичка мед. Полезен и незаменим е медът за здравето ни. Някой път ще поразкажа повече. Нали си казах - днес ми е мързеливо?

Даже вече и книжка си почетох, но вдъхновение особено ме доведе пак тук. Сетих се да предложа моя опит с мързеливите ми дни. Дали на някой ще хареса? Денят сега започна. Доста предстои и чакам си идеите да дойдат, за да си помързелувам в този ден. Ден, в който ще си правя това, което аз си искам, дето ми е най-добре.

Сега си взимам мекичко одеало, любимата възглавница за търкаляне и книжка /една от пет ;)/ и... денят пред мен е.

Снимката е от тук.
.