Вече юли е в разгара си, но друг въпрос е климатичното време при нас. Е, някои и на плажа са сега, но то е, защото морето им понася. Други пък с прозата на лятото се справихме вчера и за зимните месеци се погрижихме.
В предбалкана утрото все още е мъгливо след вчерашния дъжд. Слънцето ще се покаже и ще ни подкани и днес да свършим нещо за благото общо.
Ранната утрин е време за мен, за да започна деня както на мен ми харесва. Тази сутрин и до тук стигнах. Хубаво ми е, когато време и за тук си намеря. Това място е мое и аз си го направих по мярка моя. За дните, когато имам нужда тук да намина... Като днес :)
Тук, в градините на предбалкана, връзката ми със земята е силна. А после имам нужда да я поразхлабя леко, до следващата седмица, когато пак се зареждам от силата на земята. Имам нужда от тази синусоида на жизнена енергия.
Тя, жизнената енергия, е величина и постоянна, и променлива според... необходимостите. Може би е функция и на осъзнатост, на желание, на избор, на даденост...
Денят ме вика... избор прави се далеч повече от предполагаемото... всичко е избор...
Избрах... денят да бъде МОЙ!
Отивам... да си го взема...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар