юлско

И юли е тук... Половин година се изниза. Да, изниза се неусетно. 
Нима мога да виня някой? Не бих могла вина да търся и в себе си. Или пък точно там да я търся?
Фактите са неопровержими. Още една страница от календара е в историята...
Защо напоследък се чувствам притисната от времето? По-скоро от липсата му. Дали заради купчината неизгладени дрехи?... Проза, а? Но без нея не може. 
Преди половин час прочетох заглавие, че сънят е необходим... Да де, знам си го. Но и с него нещо не се справям. 
Не искам да се оплаквам. Не искам да търся вина за нищо. И в нищо. Най-малко искам да обвинявам себе си. Не защото съм безгрешна. Просто това ще е най-безсмисленото и ненужно занимание. А пък аз нямам време за това...
Какво ще направя сега? 
Първо: принтерът си знае и докато се приготвя за Сънчо, той ще си свърши работата. 
Второ: изчиствам всички негативни мисли и настроения от съзнанието си. 
Трето: изчиствам всичко и от подсъзнанието си. 
Четвърто: ще спя... като бебе къпано ;)
Пето: зарана ще му мисля...
Лека нощ във второ-юлска нощ...

.