Въздухът е по-свеж. С утихването на бурния вятър се е настанил лек повей носещ аромат на цъфнали джанки и бързо растящи треви.Слънцето се усмихва на най-дребните цветчета и зелените килими се оцветяват с цветни петна от великденче, ароматни теменужки и безброй други чудни творения на природата, които са безименни за мен. Клонките на люляците за часове разтварят пъпките си. Белите джанкови облачета увеличават размерите си при всеки поглед през терасата.
Навсякъде ухае на пролетен неудържим растеж.
Декоративни храсти по алеите се кипрят в жълта премяна и съперничат на слънцето. А то се усмихва още повече и жълтите кипри сияят в цветните си настроения. До тях невзрачно храстче срамежливо си разтваря мъничките цели цветчета. Но как да остане незабелязано? Сладко - меденият аромат привлича от метри с невероятна сила.
Големите върби спускат завесата от жълто - зелени клони и на фона на ясно синьото небе съчетанието е вълшебно и достойно за четката на всеки художник.
Пролетта докосва и с невероятните и неповторими песни на живите твари. Концерт запленяващ ме оставя без думи и в захлас мълчалив. Неизброими са птичите песни със зов за любов. Неповторими са и със сигурност са предизвикателство за всеки композитор по дух. От природата по-велик композитор не може да има.
Докосвам тревички и клонки... Усещам как живота тече и прелива във мене... Бяло цветче с аромата на мед и на още нещо вълшебно, жълта прецизност в цветчето на съседното храстче, феерия цветна сред тревите зелени, звуците райски в простора, лъчите на слънцето с пролетна нежност... И моето мълчание в притихнало единение с природната вечност...
Природата е непредвидима и неустоима...
Пролет е...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар