неделя, 15 юни 2014 г.

в градината

Два дни в градината.
Само два, а ми дондесоха толкова много. Спокойствие и тонус. Движение и релакс. Свежест и красота. Зелено и топло. 
След два дни в градината ми е добре. Поработих си добре, а и успях да зарадвам сетивата си с красотата на летните дни. 
Единият сорт грах беше готов и вече е във фризера. Първите краставички са откъснати. Първите тиквички са подготвени за менюто в понеделник. 
Лайката е прибрана и сложена да съхне на сянка. Място й направи свирчовината, която вече е в торба, готова за зимен чай. 
Тревата е окосена, ягодите се съвземат след почистването и третирането миналата седмица. Може би са спасени. Другите ягоди са в стихията си и ни радват с вкусните си плодове. 
Птиченцата в гнездото под стряхата са се излюпили. А песните на целия птичи свят е страхотен концерт през целия ден. Разбира се сутрешните песнопения са невероятни и най-пленяващи. Вечерните пък са толкова релаксиращи. Щурците не остават и те назад. 
Розите са в най-омайните си цветове и ухания. Летните цветя  с топлите си разноцветни акценти из целия двор усмихват душата. Лофантът скоро с цвят ще се обсипи и ще го прибираме за чай. Лападът и киселецът са се подбъзили и нова реколта ни подготвят.
Днес борих се с джоджена, превзел място дето му се не полага. Голяма борба падна. Ще видим кой е победителя след две - три седмици.
Малините са с пъпки, а някои незнайно как, скрити от погледа ми изследващ преди седмица, вече имат си малинки малки. Едни такива стройни са и подредени... Как да се не понаперя, като преди време вързах ги в реда? 

След съботата е единствената нощ от седмицата, в която нощният ми сън е деветчасов. След сън такъв за нови подвизи градински съм готова. Сега, след дните летни, поела дозата си от земя, трева, природа... готова съм за седмицата нова. 

.

петък, 6 юни 2014 г.

има дни

Има дни по-специални в календара...
Идват и отминават. Понякога развихрят буря в душата. Понякога спокойствие по-равно от езеро планинско. 
Имам всичко в ден такъв. Мислите ми следват настроения импулсни, а после в мързелива лежерност се протягат. 
В опит за анализи се втурнах и с друго се захванах, почувствала, че от отчети няма нужда. Не и в този ден.
Има дни... и дни... Различни, цветни, неповторими. Дори и сивото си имало нюанси петдесет :) А дните... неизброими.

.

неделя, 1 юни 2014 г.

в неделя вечер

Розите са нацъфтели...
Красиво, свежо и усмихнато.
Денят без слънце беше, но и без дъжд. От топлината и влагата всичко, което е с корени е полудяло. Грахът е джунгла непроходима. Скоро ще е времето му за бране. Ягодите са в разгара си, но от дъждовете, за съжаление, плодовете не са здрави. Сминдухът е нацъфтял и вече е в сушилнята. Лайка си набрах. И тя израсла буйно, а стеблата й несвикнали, сега полегнали са. Но и така ще се прибира цвят по цвят. Другата седмица пак ще има. 

Тревата порасла голяма. Косене й се полага. Така и не я дочакахме да изсъхне напълно, та беше си трудно. Но как да чакаме, като облаци сиви, дъждовни, по небето се гонят. А настроенията им все непредвидимо дъждовни... 
Денят бе кратък, само няколко часа за работа градинска. Исках да свърша още неща, но успях само лехата с билките да оплевя. Двора окосен е. Ягодите са обрани. Марули си нарязах - млади и крехки са. Лук и чесън за седмицата са наскубани. Копър пресен си приготвих, дафинов лист си взех, за да си суша и от розмарина клонче си откъснах... 
Харесва ми да си приготвям всичко необходимо за домакинството от градината.
Времето не стига. От разстояние е трудно. Но добре, че има кой да свърши туй, което не можем да успеем за няколкото часа. Днес заварихме в мазето компотите от ягоди готови. Сладкото от ягоди в тавата беше - два пъти варено.  Доварих го и в бурканчета насипах. За зимни дни когато пресни ягоди ще няма. Бобът вейки си има. Краставиците си имат мрежа. Някои от доматите си имат и колове. Пиперът окопан е. Добре е, че градината не разчита само на нас.
Из розите се поразходих, наснимах ги, а те се кипрят и с вятъра флиртуват.  А после и букет набрах си.
Хубаво ми беше... 
Ден за работа и за релакс. Работа физическа, а релакс душевен... Сега съм уморена от деня, но душата ми усмихва се. Заряд си насъбрах за седмицата следваща.  
С усмивки ще си продължа работата домакинска. 
:) :) :)

.