неделя, 26 май 2013 г.

пълнолунието

Тази вечер луната е омайница безсрамна. Пълнолунна е усмивката й. Погледът й закачлив, но високомерие чете се в него. И усещане за хлад не закъснява в топла майска вечер.
Аз пък с фотоапарат се екипирах и на високо се покачих, за да съм по-близо до лунните капризи. Луната се усмихна, а после бързо се закри зад облачето парцаливо. Облачето оцвети се с нюанси от дъгата и побърза да полети на изток. Лунно чело изясни се, закачливо ми намига и в следващия облак като с воал покри се. 
Луната палава е тази вечер. Поигра си с облачни къдели, а мен изпрати по ливада росна. В росата боса аз нагазих. Усетих хлад от капки водни, а земята топлината, дето е събрала в майски ден усмихнат, щедро бърза да ми подари. Разхождам се в нощта...  окъпана в контрасти земни, в лунна светлина игрива, с отворено сърце за тайнството на пълнолуние...
Събуждат се и другите ми сетива. Дочувам недалечни песни на щурци. Нима е вече време... И светулка в клоните се крие... Усмихна се детето в мен и спомен мил прегърна ме в нощта.
След толкова доволство за душата към топлото легло се аз запътвам. Забравен, но все още топъл, ароматен чай от маточина ме причаква. Чаша топлина в мене се разлива. Ароматът на лимон и пчелен мед е тъй омаен, че привлича чаша втора...
С усмивка се предавам на съня в нощта на пълнолунието майско...

.

петък, 17 май 2013 г.

работно настроение

Даааа... Тия дни ми се проясняват мислите.
Поне така си мисля ;)
Искам да седна и да си направя... нещо като обобщение... нещо като пожелание... нещо като план... или пък да е отчет... Нещо ще е.
Обаче, трябва ми време. Малко повечко отколкото ми се намира. Време, за да се концентрирам и да не бързам за нещо следващо, което чака да го свърша.
Затова, сега ще свърша всичко чакащо, всяко, не дотам любимо, занимание, но пък необходимо. От вчера съм се стегнала и въпреки умората необяснима /от времето дали не е.../ необходимите неща ги върша и резултата е поощряващ. Днес /до тук/ посвърших също доста.
Обаче има едно състояние /не знам писано или неписано е, правило ли е, закон ли е, или пък е изключение/, към работата за свършване да се прилепват с невероятна бързина още и още задачи, коя от коя по-неотложни и необходими.
Ама аз ще ги надхитря... и сега ;)
Имам още време. До довечера е доооста време. Утрешният ден е мой. В неделя ще почивам /официално, а иначе... аз си знам/. В понеделник ще предавам. До тогава ще съм й насмогнала на работата и ще се огледам, ще се поослушам и... време само мое ще си заделя ;)
Хитро, а? И ще успея. Защото си се знам. Успяваща съм...
Е, стига ми сега за отдих. Отивам да се... потопя в работното си настроение...
:) :)

.