събота, 21 май 2011 г.

тясно ми е...

Тясно ми е...
В мен има няколко жени... не мога да ги преброя... /Хм, дали не би "проговорил" този факт на медицинските лица повече...;)/
Все по-често се откривам по-различна. Това ме усмихва. Понякога ме стряска. А днес ме плаши.
Всяка жена съвместява няколко роли в живота си. Някога по-успешно, друг път с повече усилие. Вероятно е нормално.
Какво тогава ме притеснява? Или по-скоро ме замисля...
Насъбраха ми се толкова различни и понякога несъвместими интереси. Искам да науча повече за по-кратко време, да експериментирам... А времето нещо ми бяга... Усещам как ме притеснява... тясно ми е...
Искам да съм добра майка, но в мен се прокрадват съмнения дали съм...
Надявам се да съм добра съпруга, но знам, че не съм... все пак това е процес, който се поддържа от двама...
Успявам ли да съм добра домакиня...
Търпелива и отзивчива ли съм към нуждите и вълненията на любимия...
Професионалните ми ангажименти достатъчни ли са и дават ли ми необходимото удовлетворение...
Свободното ми време - до колко е свободно...
Хобитата ми... дали ще имат чет през някой ден...
Нима досадна съм в грижите си и желанията да направя нещо хубаво за другите...
Успявам ли за себе си да се погрижа без компромиси и извинения...
На въпросник заприлича ;)
А отговори... със конкурс ли да ги търся...
Тясно ми е в мен... от къде това усещане е днес...

.
.

жена съм...

Жена съм...
Харесва ми да се чувствам уверена. Понякога знам как да съм. 
Друг път знам и мога. Случва се да знам и да не мога...
Днес се чувствам слаба... Безсилна съм да променя това, което искам. Може би защото искам много...
Когато малко искам, много получавам. Дни и такива има. 
Когато подредена съм на чувства и желания, на възмжности и на копнежи - тогава увереността е с мен. 
Днес хаосът владее ме. И опитите ми, да му се изтръгна, неуспешни са.
Желания обсебват ме едно след друго. И жадна за любов съм... И пия я, и искам още. Тя да ме опива искам и да забравя...
Жена съм...
А днес съм слаба... и безсилна...

.
.

вторник, 17 май 2011 г.

когато съм щастлива

Когато съм щастлива...
Когато съм щастлива - 
съм слънчева и мила. 
Усмихвам се и любовен огън в мен гори. В очите блясък ме издава, но само, за който поглед има в мен със обич. 
Когато съм щастлива - думите ми литват сякаш са балони, понесени от обич споделена. 
Когато съм щастлива - жената в мен усещам цяла и добра. Тогава бяла съм от светлина тъкана. Дъгата ме рисува със бои любовни. А нежността душата ми заплита и понася в танц със слънчеви лъчи. 
Когато съм щастлива - щастието си споделям и дарявам обичта, която извор в мен е.
Когато съм щастлива... 
С любов щастлива съм жена...

Снимката е на Драго.
.
.

събота, 14 май 2011 г.

приказка ли...?

 Дали да не опитам да разкажа една приказка?
От къде да започна?
А, да, сетих се...
Имало едно време...
Та... едно време имало едно малко момиче...
Обичало приказките за принцеси и за принцове, които винаги идват на бели коне. Днес сигурно затова няма принцове, защото породата на белите коне се е загубила. Всичките коне са или сиви, или кафяви, понякога гарваново черни, но бели... няма ги. Особено ония със звезда на челото...
Отвлякох се... да продължа с приказката...
Времето минавало, малкото момиче станало голямо момиче, а не след дълго, по законите на природата, станало и млада жена. Всичко се развивало в живота му по тези закони. Вече не вярвало в принцове и принцеси. До деня, в който, някога малкото момиче, разбрало ще е срещнало принц. Отдавна не било момиче, но в душата си запазило онази вяра и чистота, които само едно малко момиче носи в себе си. Принцът нямал кон, още по-малко бял, но то усещало, че това е неговия принц. 
Защо пък това усещане ли?
Лесен е отговора. Някога малкото момиче се почувствало принцеса...
Колко е логично само - момичето е принцеса, значи този, който я е накарал да се почувства така е принц, та дори и без бял кон...
Някога малкото момиче, никога до сега не е чувствало като принцеса, никой до сега не се е отнасял с нея като с такава, та  тя не знаела преструвките на родените като принцеси. Било искрено и открито в чувствата си, в делата си. Никога не се преструвала. 
Когато се чувствала щастлива, това се изписвало на лицето й с любовен блясък в очите. Когато тъгувала, от очите й се ронели сълзи. Не си мислете, че били са бисери. Бисерите сигурно са заделени само за родените като принцеси. Та, сълзите й били съвсем обикновени - мокри, солени и горещи. Толкова горещи, че на моменти изгаряли и душата й.
Но пак се появявал принца и сълзите пресъхвали, тогава блясъка в очите я издавал, че щастието е с нея. 
... ... ...
Приказките са красиви и завършват щастливо.
Дали и тази приказка ще има щастлив край? 
Не, не... Тази приказка няма край... тя продължава... и ще продължава... нали?


Снимката е на Драго.
.
.

четвъртък, 12 май 2011 г.

мисли полетели с глухарчените семенца

Глухарчето е красиво. 
Съвършено е в лекотата на премяната си.
До кога... то не знае... вечността това е...
След полъх на ветреца южен, картината ще бъде друга. Проскубана и малко тъжна. Но съвършенството ще бъда пак в нея - живот на вечността е дала...
А ние... колко истини не знаем. Дали не трябва да говоря за себе си само, може би другите ги знаят. До знанията да са стигнали преди мен. Но пък мисля си, че едва ли само аз съм закъсняла с осъзнаването свое и истини откривам си сега. 
Истини... нима те са константи постоянни... Не ги ли определя нашето субективно уж-съзнание. Често казваме: съзнателно, несъзнателно, подсъзнателно... Всички те си имат роля. Някога съзнанието е доминиращо и се радваме, колко сме си умни. Решения дори и несъзнателно си вземаме и се хвалим колко сме чувствителни. Дали не се оказва, че подсъзнанието ни е главния водач? Незабелязано, неосъзнато, но упорито и винаги в посоката своя ни води... 
Глухарчето въпроси не си задава. То е тук, днес. Мисия си има начертана и си я изпълнява... със съвършена точност. Животът си да продължи до безсмъртието свое, в което него отдавна няма да го има...
Безсмъртие и вечност уж се припокриват, а сякаш на светлинни са години...
Глухарче да съм, пожела си в мен едно гласче. Не го попитах има ли причини за това. Идеята ми днес хареса. 
Съвършенство е думата, която днес преследва ме. Не знам защо. Видима причина сякаш няма. А невидимата... дали ще я позная някой ден...

Снимката е на Драго.
.
.

вторник, 3 май 2011 г.

бъди себе си...

Бъди себе си... - публикацията е на Цвети.

Къде съм аз?
Някъде там... 
Където съм се изгубила... 
Където се търся...
Където ще се намеря... някой ден...

Все още се лутам из маските на многото идентичности /потърсих друга дума, но Цвети е намерила най-точната/, които във времето съм изградила. 
Някои вече съм отхвърлила, усетила безсмислеността им и преходността. Други все още са в мен, и крепят крехкостта на истинската ми същност. Крехка е... наскоро кълнила и осмелила се поглед към слънцето ярко да вдигне... 
Изграждайки маска след маска във времето минало, немислено е да се отделят. Сега, в момент на реалност съзнавана, болка от разделяне с огън гори ме... 
Гори и пречиства...

А моята същност е бяла... 
Като пролетен люляк уханна... 
С усмивката слънчева...
.
.