за ново начало

При Петя прочетох мнооого оптимистична информация. За всички, които сме пропуснали или сме недоволни от начинанията си. 

Хубаво е да имаш втори шанс ;) 

С усмивка за ново начало съм. Е, то няма нищо съвсем ново. Но може да се нарече. 

Може би всяко подновяване на ентусиазма в някоя дейност може да се определи като ново начало. Изобщо не е необходимо посоката да е на 180 градуса. Може и на по-малко... или повече ;)

Утре започвала годината на водния дракон...

Тя и Глокси ни подготвя от известно време ;)

Нека е честита, вдъхновена и изненадваща! 

Да си я направим! Каквато си я искаме!

За ново начало...

.

пътят на жената...

Ражда се - дете е.

След десетина години - започва да се оглежда. Усеща и вижда промяната. 

Осъзнава се - жена е...

Ражда първата си рожба - още едно осъзнаване - жена е и майка е...

Децата порастват, извор на радост и удовлетворение са.

Духът е в разцвета си. Вече знае и може толкова много. Научила е уроците си. Дори търпението е сред положителните й черти. Усеща мъдростта в мислите си. Уверена и спокойна е.

Но... 

Един ден... осъзнава, че лудостите, които я обземат са малка част от бурята, която хормоните й спретват. Като преди тридесет и пет години. С една много малка разлика /чувството й за хумор не винаги е разбрано.../ - сега процесът е обратен.

Времето е неумолимо. Идва и осъзнаването - тялото вече не слуша... Защо се събужда сред нощ изгаряща от огън. След минути всичките завивки не стигат, за да стоплят тялото... и душата изплашена. 

До вчера владееща се, днес е различна. Моменти сълзливи, редуващи се с безпричинен смях, а после и безразличие се появява.

Страхува се...

А уж умна е жена. Не малко е прочела, убедена е, че животът не е до тук. Знае, че това е само път, който ще се мине, неизбежен е. Знае, че позитивен поглед трябва й. 

Това е разумът. Рационален, подреден и ясен.

А страхът е чувство. Ирационално. Дори е хаотично.

И това ще мине...
А тя жена е...
И ще бъде...

.

в зимата

Обичам зимата, когато има сняг. Много сняг. 

А днес е... нито сняг, нито дъжд.

Понякога в дните зимни ми идва муза в кухнята и имам вдъхновение да свърша куп неща. Идеите какво да сготвя ме засипват, но... и бързо се изчерпват.

В себе си намирам доста нетърпение и припряност. И двете качества не са от положителните. 

Бързо с ново нещо се захващам, но и бързо ми се иска да го свърша.

Точно сега искам повече спокойствие за духа ми нетърпелив. Имам нужда да завърша някои неща започнати отдавна и не толкова отдавна. 

Сега ще се оттегля с рейки от суетата на деня, а утре... 

Ще го видя скоро ;)

.

мъжки свят - женски свят

Днес публикацията на Владо ме замисли и провокира да намина тук.

Дали е случайност, че и Глокси от друг ъгъл поглежда към темата?

Една безкрайна тема...

"Зад всеки успял мъж, стои една силна жена." Думите на Наполеон не са безпочвени. Историята познава много успели мъже, а тяхната Жозефина е останала в сянката им.

Написах сянка и нещо в мен се надигна на протест. Това, че тя не е огряна от прожекторите на славата, това не значи, че е сянката.

Силна е жената, когато има силно рамо до себе си. Да, днес жените може и да могат много, но винаги ще имат нужда от мъжете. Дори и онези, крайните феминистки. Защото си мисля, че те просто не са намерили онова, силно мъжко рамо, което да ги подкрепи... и което те да подкрепят...

Владо доста подробно е засегнал темата от различни посоки. Аз нямам претенции за изчерпателност. Просто споделям някои мисли, полетели в мен.

Някога човешкото общество е живяло в матриархат. След това е властвал патриархат. Сега... 

Може би е излишно противопоставянето. Истината е, може би, по средата някъде.

За да има силни жени, трябва да има силни мъже. И обратното.

Ей, такива неща си мисля в един малко мързелив следобед :)

.

жената и нощта

Жена... Нощ...

Сега си мисля...

Да, това е. 

Нощта е най-женското време. 

Време за мисли.

Време за оценки.

Време за планове.

Време за мечти.

Време за себе си.

Времето, в което наистина мога да видя и себе си. Непредвидено поостанах повече тази вечер. Може би за среща с музата ;)

Времето от вечерта до съня отдавам на книгите. На книгите с чиято помощ се търся и... понякога намирам.

Времето преди съня е особено. Особено е в своето усещане за осъзнаване и подреденост на мислите. По-скоро в липсата на мисли. 

А може би най-точно е - в осъзнаване на освобождението от мисли и онзи странен, но доволен поглед, с който проследяваш полета на мислите, които се отдалечават от теб на крилете на пеперуденото ято... И в миг, безкрайно кратък, осъзнаваш, че мислите са стройни и в ред редени, невероятен контраст на дневния мисловен хаос.

Време е.

Жената на нощта отдава се.

Нощта прегръща я със обич.

И безвремие ги завладява...

.

преуспяване чрез силата на мисълта

"Човекът е продукт на своите предци, мисли и състояния.

Сегашното му състояние е резултат от минали мисли.

Бъдещето му състояние ще бъде резултат от сегашните мисли..."

Един цитат от книгата на Брус Маклеланд "Преуспяване чрез силата на мисълта". Книгата е написана през 1907 година. Да, тогава. И дори днес е много силна и замисляща. 

Няма смисъл да цитирам повече и да преразказвам. 

Трябва да се прочете... 

Заслужава си...

.

преоткриване

"Преоткрий себе си" - една книга на Виктория Моран, с която преди време се срещнахме.

"Когато светлината на вашия дух се изпише на лицето ви и се отрази на живота ви, вие сте красиво човешко същество, красива жена..."

Лесно ли е да изпращам положителни послания до себе си? Понякога е толкова лесно, а друг път... непосилно е... Но никога не е невъзможно. Когато е осъзнато...

Имам нужда от действия... Отново съм на линията на старта, позагубила инерцията от предишното ми вдъхновение. Всъщност, линията на старта не е абсолютното начало, а е на ново място, по-високо. Като спирала... Спиралата на живота.

Пожелах си моята спирала да е с възходящо движение и тя е такава... Но май понякога има нужда от малък тласък, за да продължи нагоре. Животът, той не е перпетум мобиле, има нужда от внасяне на нова енергия. Днес необходимата ми енергия е в една книжка, която преглеждам. Да, преглеждам, дори по диагонал. Осъзнавам, че енергията я имам, но е някак разпиляна. Необходимо е малко /надявам се/ събиране и подреждане на мислите ми. И точно в това, си мисля, че книжката може да ми помогне.  

Споменах действия... всичко опира до тях... след осъзнаването. Всяка извивка на спиралата е едно начало, една промяна. А пътят към промяната започва със създаването на нов, по-добър навик. Не, че старият навик е лош. Той е чудесен, но... просто е време за нов. 

Време е за преоткриване на себе си...

Осъзнато... и желано...

.