неделя, 5 февруари 2012 г.

мисълта

"Мисълта е тази, която прави нещата такива" - Шекспир
Така си е...
Звучи и убедително и лесно, обаче... 
Шекспир го е проумял преди повече от четири века. 
Определено има хора, които са го осъзнали, които го използват в дните си. Но мисля, че са твърде малко.
Може би повече са тези, които се опитват да приложат по-добрите мисли в живота си и успяват кога повече, кога по-малко. 
Най-много са онези, които изобщо не ги е грижа за мислите им, а и... едва ли мислят...
Но има нещо, което сякаш започва да ми идва в повече. Все по-често попадам на прекалено позитивни и захаросани публикации. Разбира се, имам избор - просто ги прескачам.  По-неприятното е, че след срещата ми с подобно захаросано послание попадам и на изключително негативно такова. И там прилагам избора си - подминавам. 
Питам се, дали това е решение - да подминавам... 
Имаше период, в който случайно или не /това за случайностите е друга тема/ точната информация, от която имах нужда ми идваше по различни начини в точния момент. 
Дали моята чувствителност на възприемане се е променила към подобна  информация...
Ей, такива едни... неделно-вечерни мисли...

.

петък, 3 февруари 2012 г.

логика :)

...
- Така правят нормалните хора.
- Ние нормални ли сме? ;)
- Не сме ли? :)
- Аз не мисля, че съм...
- Ако ти не си, то значи и аз не съм. Но аз съм, то значи и ти си.
- :) Логика...
- Запиши си го, че не се знае кога пак ще кажа нещо толкова умно :):):)

забележка:  Добре, че си го записах сама ;)

.

сряда, 1 февруари 2012 г.

обич за себе си

"Започвам да осъзнавам, че търсейки своя произход и предназначение, всъщност съм търсил нещо различно от себе си. И осъзнавайки това, прозрях произхода и предназначението на света"     Мартин Бубер

Признавам си, не знам кой е този Мартин, но пък мисля си, че е късметлия - търсейки едно е намерил повече...
Често се чувстваме загубени в света край нас. Мястото не си познаваме. Защо  е така?
След въпроса "защо" идва търсенето. Търсенето на себе си... 
Търсим себе си далече някъде. Готови сме гори Тилилейски да пребродим.  На път поемаме през девет планини в десета, зад девет морета - в десето...
А ние сме... тук... Тук и сега... 
Ние сме свят. Цял един свят. Поглед навътре ни трябва... Поглед във нас...
И обич... за нас...
Като обичаме себе си, обичаме и света... 
Лесно изглежда. 
Само... кураж ни трябва...

.