вторник, 11 декември 2012 г.

днес ми е... някакво си



Не ми се работи... днес...
Едно ми е... хем особено, хем малко мързеливо. Добре де, не е мързел, аз не съм такава ;)   Има в мен повечко желание за... почивка. Активна почивка... 
Дали не си противореча? Хем активна, хем почивка? Мисля, че не. Защото не дремя пред компютъра или на дивана в бездействие и усещане за загубено време. 
Дори утрото ме изненада с една особена муза в кухнята за творения по... интуиция. Резултатът бе дегустиран и одобрен :):) Дори и комбинацията ми от утринен чай бе различна. 
Обикновено / как звучи само ;) / , подобна музика, на горната, ме дразни по това време. Днес е различно. Слушах го няколко пъти, поне седем... А после получих предложение за разнообразяване :):):) И то е на път да достигне близък брой повторения. 
Вече едва ли е странно, че всяко слушане е различно сякаш. Носи още по-голямо усещане за цялост и... още нещо... Едно такова нещо, неназоваемо, но осезаемо с всички сетива, на всички нива... А най-силно сякаш е усещането на нивото на седмото чувство...
Седем... сега се сепнах при повторението на седем... И, да, знам, че не е случайно. Не знам защо, но го знам...
Днес ми е някакво си... безвъпросително... Не вярвах, че някога ще го призная, ще ми случи. Аз, която съм изтъкана от въпроси - защо?, какво? и как?, нима?, кой?, и кога?... Е, случи се. Днес. Дори го осъзнах. И ми е... хубаво...
Хубаво ми е... 
Денят е... мой си :)

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар