магична йога - Водопадът

Змията....
Заведе ме високо, над моите си хълмове. Навсякъде е зелено, заоблените хълмове се виждат ясно.  Оглеждам се наоколо, много спокойно и свежо.
 И... виждам... малко в дясно златни кули. Много са. По-високи и по-ниски, истински замък от приказките, но ЗЛАТЕН... Блести на слънцето, около него има златно-бяло сияние. От замъка към нас със Змията започва да се  спуска златна пътека. Не е точно спускане защото е почти на същото ниво, на което сме и ние. 
За съжаление дойде време да се връщаме, и Златният път не успя да стигне до нас. 

Водопадът... видях Ниагарския, миналия ден видях снимка в нета, но разбрах, че това не е Моя водопад. Видях Крушунскиият, големият, от преди свлачището, но ...не е и той... 
Тогава си видях Моя водопад. Не е много голям, но не е и малък. Водата пада от хълм, който е извит като дъга. Аз съм обърната към центъра, но гледам  наляво. Но там в дясно ме привлича, неудържимо е, затова се обръщам натам, за да видя тази част на водопада. Водата пада в неголямо езеро, което е пред мен. Не се вижда накъде отива водата след това, но аз знам, че тя се спуска надолу от двете страни на мястото където съм седнала. Не се вижда нищо, но го знам. Аз съм на нещо като плато по средата на голям водопад. Продължавам да гледам дясната му част, по-рядко поглеждам и наляво.. и пак в дясно се връща погледа ми. 
Поглеждам нагоре и виждам Орела. Идва от ляво и прави кръгове като първо минава над водопада от ляво надясно, след това зад мен, като оставам в центъра на неговите кръгове. Не знам колко кръга направи, три - четири - пет... Бях изумена от присъствието му! Той леко се спусна и кацна до мен, вдясно от мен. И двамата гледахме дясната част на водопада. 
Тогава нещо до Орела проблесна.... Златното яйце!!! Вече гледах само Орела и яйцето. Орелът продължаваше да гледа водопада. А яйцето... започна да се разцъфва... Като лотос се отделяха венчелистчета, едно след друго... много. Един ред, после втори, трети.... Вече не ги виждах колко са. А яйцето все си стоеше по средата, но размерът му намаляваше. Листенцата са безбройни обвивки. Златни са. Светлината, която е над яйцето, сякаш се увеличаваше с разтварянето на всеки следващ ред листенца.... Стоях като омагьосана... 
Погледнах водопада. а после яйцето започна да се облича, като си прибираше листенцата по обратния път.... Когато отново стана яйце, Орелът се издигна над мен, направи три кръга и замина надясно... 
Погледнах яйцето. То се търкулна в дясно и го загубих от поглед... Останах да наблюдавам водопада... 

***

.

магична йога - лодка в реката

Лодката в реката...
Водите носят лодката по течението. Левият бряг бе спокоен, десният не беше. В реката имаше дървета, явно беше пълноводния сезон. През цялото време реката правеше завой надясно - лек, плавен. Нищо остро няма.
От дясно имаше притоци. Всеки приток идваше с буйни води, които до средата на реката се укротяваха.  Водата беше...  тъмни води... Към левия бряг изсветляваше и там, съвсем до брега, даже синееше. На третия или четвъртия приток водите  дойдоха с буря. Небето, колкото и малко да се виждаше от него, притъмня.
Навсякъде край реката имаше големи дървета, вековни гори. След бурята в лодката остана послание - ще получа имената на две познати и "моля те, изслушай ги".  След това пак спокойна река и пореден приток, който разбунтува водите на десния бряг.
Левият бряг бе в слънце.
Въпреки буйните води на притоците и бурята ми  беше спокойно.
Учудена съм от "посланието"...  

***

.

магична йога - на люлка

Змията... мисля, че за първи път ме заведе толкова високо. Виждах до едно време зелените хълмове, но толкова високо се издигнахме, че хълмовете вече не бяха "море", а между два от тях се отвори пролука. Видях, че въпреки, че отгоре са заоблени, то склоновете им са стръмни и слизат надолу до езеро. Езеро, скрито между хълмовете, но точно там, откъдето виждахме със Змията, това езеро достигаше до хоризонта. Това беше езеро, което се извиваше между хълмовете, не беше широко, но беше дълго и се сливаше с хоризонта. Исках още малко по-високо да се издигнем, за да видя още малко от по-близкия край на езерото, но... 
Трябваше да се връщаме, да се събираме :) 
Очаквах спусане на стълба, по която да се изкача. Изненада бе, че стълба не слезе, а по-скоро подобия на стълби. Някъде наблизо до това място, където бяхме със Змията съм. Сякаш съм близо до езерото, чувах вода, но не видях такава. Видях гора, с големи, по-скоро средни дървета, сравнително рядко разположени - широка гора. Изведнъж видях много деца, които се люлеят на люлки от въжета. Но тия люлки имаха стъпала като за стълба, но бяха по едно, две, три и май не видях повече. Огледах се да видя накъде моята стълба - нямаше я. Залюлях се на една люлка, а тя тръгна из гората. Оглеждах се да не се закачат долните и въжета - стъпала, а не съм сигурна, че когато се качих имаше такива. Гората беше особено просторна, с много птици. Не мога да ги опиша, но те си бяха там. Но колкото и да бе просторна гората не се виждаше небето, но беше светло. Приятна зелена гора, а аз се люлеех леко, свободно. 
Като полет беше...
Дете съм...

***

.

магична йога - каменна река в морето

И така... 
Аз съм в онзи, зеления залив на морето, където обикновено се срещаме с Морския кон. Морето е равно, синьо с леки вълни. Небето е синьо, слънчево. 
А аз съм в лодка, близо до брега. Тя е  най-обикновена, дървена. Няма гребла. Водата ме носи близо до брега. 
Морското конче идва на среща. То е синьо-зелено. Особено е. Някак светещо, прозрачно, излъчва светлина. Повежда ме. И аз съм вече във водата, а тя топла и... мека. Не знам как може да е мека, но тази беше такава ;)  Навлизаме навътре. Става по-дълбоко, но не много. Светло е, слънчевата светлина прозира. Водата е много чиста, прозрачна. Не се вижда живот, но знам, че наоколо има много. На дъното се вижда голям кръгъл камък, после още и още... Образуват каменна река от обли камъни. Тя си има завои. камъните са като тези, които реките правят- заоблени, с всякакви размери. Плуваме над тази река. Наслаждаваме се на топлата вода, на лекото подводно течение в морето. 
Време е и Морското конче ме извежда направо на брега на познатия зелен залив.  

***

.

магична йога - конусовидните хълмове

Змията... Издигна се над мен, както обикновено. Разпери качулка, а после ме поведе нагоре. Няколко пъти спира, после продължава. А аз - след нея или с нея. Не мога да определя дали аз съм змия или не. На моменти сякаш сме едно, а после сме различно. Изкачвайки се нагоре, излязаме над онези, зелените гори. Показва ми скала, която има отвор и през него се виждат дървета и небе. Цялата скала е обрасла с дървета, тя също е зелена като хълмовете наоколо. Искам да отидем по-близо... 
Но Змията ме повежда надолу...
Орелът... той дойде пак там, близо до "белия връх". Върхът не се вижда, но знам, че е там отдясно и малко назад. Виждам Орела да идва, с полет в кръгове от баирите срещу мен. Политам с него. Летим над зелените хълмове. Всичко е толкова зелено... От зелено имам нужда :) Това е едно много хубаво зелено, изключително спокойно и равно. Всъщност не знам защо написах равно, но знам, че е точно такова. Моля Орела да отидем при зелената скала с отвор. Той сменя посоката, завива надясно и продължаме полета. Пред нас, за пръв път, виждам зелени остри върхове, много стръмни, много високи, величествено издигащи се над околните хълмове. И много правилни, като конуси. Там, пред тях, леко наляво виждам скалата. Искам да приближим... Изведнъж пред мен се появява сребриста мрежа с пчелни клетки. В клетките има водни ципи /като ония детски играчки, с които се правят балончето от сапунена вода/, но сега е сребриста пчелна пита.  Изведнъж се изви вятър. Орелът го няма, сама съм, но съм спокойна. Водните  или каквито и да бяха ципички започват да се пукат, но без някакъв ред. Чувам това  пукане като музика. Много тържествена... Усещам, че Орелът ме вика и се обръщам, политам след него над хълмовете. Отново виждам високите конусовидни хълмове. Мисля, че са прекрасни, идеални... 
Прибраме се...

***

.

магична йога - бяло и зелено

На поляна съм. Зелена, зелена... Сред планини и върхове.
Виждам, Орелът идва от онзи връх, срещу мен. Прави кръгове около върха, сигурно е специален. 
Идва към мен. Води ме надясно. Преминаваме през облаци, разположени като бял диск около планината. Издигаме се над облаците. От там се виждат като памучни кълбета - меки, леки. 
В дясно от нас има много висок връх. Зелен, много зелен. Извива се силен вятър и завърта облаците в посока обратна на часовниковата стрелка. Отнася ги далече.
А с Орела си летим над зелените гори. И е едно такова леко, леко... и зелено.
Толкова леко и отнесено ми е, че даже не разбирам, че е време... Да се разделим с Орела.
А на мен ми е леко, бяло и зелено...

***

.

моята тишина

Моята тишина днес е в музика...
Днес ми е цветно...
Беше ми шарено, а после лилаво. Усещането за лилаво се засилва с топъл чай от салвия. После и лофант. И той лилав е.
Сега ми е тихо. С музика...
Нека продължи до безкрайност...
Ред на моето лилаво е да бъде лавандула. С всичките й проявления.
А тишината в мен ще бъде музика вълшебна. Днес освен вълшебство тя е и... магия.
Такъв ми е денят... магия!

.