магична йога - Свободата

Вселенската река...
Космическата река дойде като звездно небе - тъмно синьо и с безброй звезди... Понесе ме и осъзнах, че за мен е закачена Земята. Тя е точно такава каквато е на снимките от Космоса. Закачена е с някаква връзка, по-скоро бяла панделка. Всъщност не е ясно кой за кое е закачен - аз за нея или тя за мен. За мен нямам визия, но аз съм Нещо. Не се вижда какво съм, нямам конкретно усещане. Просто Аз.
Изведнъж започнах да виждам в Реката и други панделки. Забелязвам, че са с различна дължина за всяко тяло/планета. Има по-къси от моята, но и други толкова дълги, че даже са се усукали с други. Видях три усукани, но знам, че може да има и повече. После забелязах, че някои панделки са цветни.
Трябваше да се прибирам...

По едно време, следобедно... си говорих сама:
Нещо  в  мен  попита: - Ами ако тия панделки са вериги?
Веднага другото каза: - Не, не са вериги, веригите са ограничение, а това е Свобода. 

Знам, че дължината на панделките е Свободата. 
Впечатлена съм от сигурността, че това е Свобода!

***

.

магична йога - незавършени пътешествия

Змията... 
Не знам аз ли си пожелах да отидем в Змийския дворец или Змиите сами решиха да ме заведат. 
Величествен, тържествен, окъпан в златна светлина и сияние, Дворецът беше пред мен. Нямам визия за Змиите, но ЗНАМ, че са до мен и съм сигурна и спокойна. 
Портата - голяма, тежка, подхождаща на цялото величие, се открехва и от там струи много силна, заслепяваща, бяло-златна светлина. Портата се отваря до край и светлината се усилва. Приближавам. Светлината е все така заслепяваща. Знам, че вече съм вътре, но все още не виждам нищо освен светлината. Сякаш тази светлина идва срещу мен, или като че ли аз се движа към нея... Започвам да свиквам със силната светлина и различавам част от диск  наподобяващ пръстените на Сатурн. Другата част все още е светлината. Дискът не е неподвижен, върти се около оста си. 
С нежелание се връщам. Исках още да остана. Знаех, че ще свикна със ярката светлина и ще видя още... В последния момент зърнах много подобни дискове, но пак частично. 

Морският кон... 
Чаках го на Зеления залив. Имах желание да ме заведе в Червената пещера, но когато тръгнахме към отвесните скали в морето, които разделят двата залива, нещо ни спря. Виждаха се високи вълни на другия залив, а при нас беше тихо, спокойно. 
Тогава Конят пое по рекичката, която се влива в морето в този залив. Тръгна нагоре, навлязохме в голяма гора, големи дървета, много храсти. Продължаваме нагоре, гората става по-рядка, реката тече през повече обли камъни. Минаваме покрай образували се малки водопади от тези камъни. Продължаваме нагоре. Цветовете край нас са зелени гори, зелени поляни, бели камъни, и искрящо бистри води... 
Все по редки са дърветата, все по-високо се изкачваме. На едно по-равно и по-широко място спираме. Нагоре се вижда върха на планината. Знам, че реката прави завой наляво и там някъде е изворът й. 
Конят се навежда да пие вода, аз правя същото. Напръсках лицето си и легнах на полянката до реката. Загледах се в безкрайното синьо небе и... видях Орела... 
Орелът се приближаваше от безкрая и в полета си описваше спирални кръгове над нас. Когато достигна определена височина, полетът му стана... неописуем, сякаш хаотичен. В един момент Разбрах, че той пише... текст.... Лежах и гледах като онемяла, беше толкова силно! Орелът продължаваше да пише, но... 
Трябваше да се връщаме... 

Усещане за незавършеност... В такива дни ми е по-... отнесено. По-често следобед ми се полягва и го правя. В такива моменти ми се иска и да направя нещо по-така... Като някакво дишане, по-различна музика... Нещо, с което да завърша. 
Днес се случи с китарата на Armik, с Leo Rojas...

***

.

магична йога - у дома

Полетът...
Мисля, че навлязох в дълбока медитация още по време на полета с ръцете.  При полета над елементите, най-дълго се задържах над Огъня. Виждах, че летя над горяща прерия, аз съм Феникс и Огънят ми дава сила и всичко. Беше ми уютно сред огнените пламъци - червено, оранжево-жълто... И Фениксът /Аз/ бяхме Огън, пламъци... Почти не ми се излизаше към Акаша... 
Все пак отидох. Беше като излизане в Космоса... с много планети като Сатурн - с пръстени. Необичайно бе, че пожелах да се върна в Огъня... и от там се прибрах... 
Усещах Огъня... и с него си останах... 

Змията.... 
Когато яйцето се разпукна и излезе Змията, тя бързо се изкачи над мен. Разпери качулка и продължих с нея нагоре... 
Изведнъж се оказах в красива японска градина... Истински Рай с мостчетата над води, с цъфтящи лотоси, всякакви цветове, с цъфтящи храсти. Красиви са. Там някъде е и японската къща с особените покривчета. В градината имаше много мостчета, много вода. 
Аз съм до едно мостче, има дървен парапет, по който се увива змията - златна е. Дървото на парапета също е златисто. Сливат се. Знам, че наоколо има и други Змии и някак ми става още по-спокойно. В градината има много цвят, много зелено. 
Сега се сещам, че не виждам цвят на водата, може би защото тя е покрита с много цъфтящи лотоси... 
Не ми се тръгва обратно... 
  
Йога-нидра... Морското конче...
Отпуснах се. Морското конче дойде и се понесохме по повърхността на водата. Не се гмурнахме като друг път. Усетих изненада когато първата картина бе сцена от филм, който гледах снощи. После бях в кухнята и видях изпълнение на планираните дейности. Имаше картина на бюрото ми... По едно време бях с децата край мен... 
Когато виждах тези картини мислех, че всичко ще запомня, че е логично, помагащо, но сега... никакви подробности не идват, както и още много картини, които се появиха... 
Странно ми е защо все още помня първата картина със сцена от филма... 

Изключително ми е леко, спокойно, някак топло, уютно, макар на физическо ниво да ми е малко студено. Особено уютно... усещане за у дома...

***

.

магична йога - Куполът

Медитацията... 
Змията... трите Змии... бяха се оплели и ме поведоха към... Змийския дворец. 
Направиха златна пътека към главните порти и когато наближихме започнах да различавам сякаш портите са изписани. В следващия момент разбрах, че това са релефни форми, които също значат нещо и ... ахааа да различа нещо... трябваше да се прибираме... 
В очакване съм на следващото ни Змийско пътешествие...

Куполът...
Осъзнах, че йога-нидра много често започва от полянката пред Зеления хълм, който завършва с Белия връх. На тази полянка аз съм винаги с гръб към върха. Не го виждам, но знам, че е зад мен... като, че съм на завет, пази ме. 
Спусна се купол, много цветен. С цветовете на дъгата и безброй сектори съшити един за друг. 
Спусна се люлка, на която се залюлях като дете, после стъпих на нея. Тя е като тези в цирка, на които правят всякакви акробатични номера - трапеци. Люлката ме понесе нагоре, извън купола и... оказах се в Космоса. 
Срещах комети, звезди с опашки и без опашки, по-малки и по-големи различни космически тела. Видях няколко бели тела, като бели топки, с пръстени  - като Сатурн и пръстените му. Приближихме се до едно такова нещо. Пръстените бяха като грамофонна плоча, имаше и пътечки и всяка беше с различен цвят. 
Поисках да стъпя, но люлката ме вдигна и се приближи към друго кълбо. Неговият пръстен беше от вълнички - цветни. Такива концентрични вълнички се образуват когато се хвърли камъче в спокойна вода. Както бях седнала на люлката протегнах крак да докосна цветната вода, но люлката пак ме усети и бързо ме издигна. 
След това се помотахме още и видях много такива бели топки с пръстени. Знаех, че са от други материи, но... Май любопитството ми и опитите да докосна тези пръстени ми попречиха да науча повече и гледах само отдалече. 
После люлката се спусна в купола. Когато слязох, той се издигна и като дъга изчезна в посоката където е Змийския дворец...

***

.

магична йога - река от платове

Вселенската река...
Реката идва от дясно и отива наляво-напред. Това е обичайно за нея. Тя не е била от вода. Била е Космос, била е пързалка... Но днес не беше нищо познато, а съставена от парчета плат, като от развиващи се топове разноцветни платове... По едно време пред реката се отвори светлинен портал, но цветен, а същото време бе и звуков портал. Просто си знаех, че е портал. Красиво е. Спокойно е.
Звукът се превърна във вятър. Цветната светлина е пред мен, а аз се оплетох в реката-платове. 
Усетих, че се е увило нещо около врата ми и ме задушава и... Настина имах нещо на гърлото, което ме задушаваше, прокашлях се.
При края на практиката, при изпяването на мантрата, все още не беше се изчистило...  
Много енергия в мен има... 

***

.

магична йога - река от Вселената

Реката... 
Дойде със сияния - синьо-зелени, като полярните, но не съвсем. Реката беше си като миналия ден - като пързалка, а аз пак бях на нещо като шейна, дъска. 
Пързалях се по реката из Космоса и... Пред мен на друга дъска, съразмерна с него беше... Орелът - ИЗНЕНАДА! Все пак не съм мислела, че има работа из Космоса ;) Беше пред мен и се обръщаше назад, усмихваше се. Орелът се усмихва! Обръщаше се настрани, за да ми покаже още сияния. 
Изведнъж пред мен блесна Светлина, която поглъщаше Реката с много голяма скорост. Орелът изчезна. Пред мен беше само искряща светлина... бяла... Светлината се превърна в обръч /тор/ и в центъра й видях червени, огромни скали, издигащи се над сравнително равнинни прерии. Изненада - Орелът летеше в кръг около скалите. 
И още една, малко ме жегна тази, изненада. Орелът не беше сам. Знаех, че е в компанията на Орлица . Изревнувах го, чувствах си го МОЙ. И двата Орела летяха в кръг около скалите, но не един след друг, а в различни посоки - сякаш описваха осмици... Гледах като през екран всичко... 
После реката ме върна и този път видях как си отиде - бяла светлина я изтегли и с един последен блясък, като взрив, и си отиде...

Змията... триглавата.... 
Едната глава беше Главната Змия, има си йерархия. Двете бяха подчинените, но и по-благосклонни към мен. Главната също, но някак е по-строга. За да не си позволявам разни неща. 
Та, двете, те ме понесоха на люлка нагоре след Главната. И... вече знам, че онзи Златен, приказен дворец с куполи и кули е Змийски. Гледах го отдалече. 
Получих обещание от двете Змии, че скоро ще ме заведат и си намигнаха съучастнически...

***

.

магична йога - след Камбаната

Камбаната... 
Не чух един звън на камбана. Много звуци,  много силни, продължителни звуци, един след друг. Дори не знам дали бяха от камбана или от нещо по-висше. Да, точно по-висше беше усещането, каквото и да значи, както и да значи...
Видях красива жена, древна, от Изтока. В червено-жълти рокли, феерични. Танцува, с много накити, гривни, дайре... Красива е, танцът е красив, пленяващ и... аз знам, че съм шарените й гривни, аз съм танца, аз съм звуците от дайрето и другите дрънкулки, които звънят по цялото й тяло... 
После съм в гора, джунгла, величествена, вечна гора... Знам, че аз съм шарените птици, безбройни са, летят като в танц. Аз съм полета им, аз съм песните им. А песните им са шарени... 
Усетих, че съм... Тишина... Обикновена тишина, но някак много силна тишина /каквото и да значи силна тишина/.  Нямаше камбана, нямаше звук, само тишина...  Усещах тишината... не знам как се усеща, но знам, че това беше усещането за тишина... 
И сега съм... тишина... и искам да си остана такава... необичайно ми е...
Неочаквано, непредполагано, невероятно е... 

***

.