Неделя е...
И разни мисли ми минават...
Мисли за
постоянството, за знанията, за незнанията, за усещанията, за
осъзнатостта и неосъзнатостта, за надеждата, за волята, за действията,
за бездействията...
Много са, нали?
Учудвам се на себе си
как мога понякога да бъда подредена до педантичност, а после да съм
разпиляна за хиляда. Странното /поне за мен сега/ е, че и в двата случая
се чувствам себе си. По същия начин се улавям в крайности когато се
отнася до моето постоянство, волята ми, действията ми.
И както ми е комфортно във всичките ми полярности, така и изведнъж ме налазват съмненията, че нещо не ми е в ред. Ей, това го не ща.
Мога да съм си подредена, мога да съм си разпиляна. И искам... Всъщност не знам какво искам...
Не, знам...
Хармония... Ей, това го искам.
Хармонията явно е баланс от всичките ми същности дето са се събрали в мен. Сигурно успявам да ги балансирам... понякога. Сега искам да се науча да ми се случва по-често баланса.
Когато чета по цяла купчини книги, наредени до леглото ми - днес чета една, вечерта друга, после трета... ен-та... Другата седмица се връщам при втората, после при първата. И всичко си е там, където трябва да бъде. Все едно преди пет минути съм я оставила. Сякаш понякога има нужда от отлежаване на даденото четиво преди да продължа напред. Странно е. Поне до скоро ми беше странно. Сега май ми е приемливо. Неразбираемо, но приемливо.
Мислите ми и те такива са понякога - неразбрани, но приемам си ги :) ;) Ами... мои са си.
Сега ще ги строя в ред и е време да намеря другите си мисли. Мисли за почивка и релакс, че...
И утре е ден.
.
И лятото е тук.
Пристигна малко недостойно с ноемврийски ден през юни.
Градинските ми планове развали. И стана ми студено...
Сред капките дъждовни цветята за лятото говорят. В зеленчуковата градина не може да се стъпи, но видяното изобилие обещава.
С изненада открих, че цвеклото вече има си глави прилични. Морковите, може да се каже, са готови. Доматите отрупани са с плод. Все още са зелени, но обещават скоро и червени.
Много може тук да пиша за тревите, храстите, цветята, билките, зеленчуците и плодовете. Но друго си е, когато там съм и всичко вижда се, усеща се. Мислите прочиства, спокойствие дарява, увереност извира в мен...
Хубаво ми е там... до земята...
Днес нов ден е.
Ще търся топлина, движение и лято.
.
До корените си съм. Близо до земята. Близо до детството ми. Близо до спомените най-чисти - на детската душа.
Когато съм била дете безгрижно, не съм го оценявала това, което имала съм тогава. Не може и да бъде по друг начин. Но е сигурно, че днес съм такава, каквато съм си, само защото тогава съм го имала онова. Онова... природа, земя, корени...
Сега, след поредното отброяване на календара, вярвам, че осъзнатостите ми са повече. Всяко отброяване носи опитност, увереност, вяра, търпение... Но носи и тъга. Но за тъгата сега не искам да говоря. Тя е дълга тема... някой ден...
А днес денят ми беше динамичен и изпълнен с много дела. Уморена съм, но съм доволна от свършеното. Градинската работа няма край, не е тайна. Нямам възможност да участвам във всички дейности, но всичко, което е възможно да се свърши за ден-два го свършваме. Лесно е, защото немалка част от необходимата работа е свършена. Но пък свършваме работата, която изисква повече хора. Като брането и консервирането на ягоди. Мисля, че първият пик за това лято вече отминава. Четвърта седмица е ягодова. Не са само ягодите. И днес прибирах билки - салвия, маточина, черен бъз, лайка. Моравата е окосена. Повече от два часа си трябват и това е то. Добре, че слънцето на залез отиваше, а и сенки се намираха. Плановете за утре са подредени. Едва ли ще успея и утре да си полегна на окосената морава... Обещавам си, че може и да е само за пет минутки, но ще го направя. Имам нужда и от такъв контакт със земята...
Денят ми е до тук...
.
Макар и закъсняла пролетта дойде. С големи, зелени, цветни и неудържими крачки.
Освен слънце ми донесе и много работа. Работа градинска и работа проектантска.
Не се оплаквам. Даже е добре. Едното ми носи заряд, другото ми го взима :) :) :)
Хубавото е когато балансът се постига.
Цветята в градината цъфтят и ухаят без ред. Всички се надпреварват кое по-красив цвят да ми покаже. Дървета, храсти и треви с пролетни настроения се кипрят. Лехата с билки от седмица на седмица не мога да позная. Засятото в градината се надпреварва да зеленее.
Вече и реколта си прибрах. Във фризера спанакът се намести. На киселец и лапад иде ред след ден.
Няма да успея да напиша всичко дето в изминалото време ми се случи. Много е, харесва ми и по-хубаво ще бъде.
Градинската работа ме зарежда с енергия. Умората е сладка и с усмивка най-доволна.
И друга работа се появи. Да се организирам трябва по-добре. Знам, че мога и ще се справя с всичките си дини дето искам да си нося.
Толкова за днес. Щом почна по-редовно тук да идвам, това ще значи, че организацията ми е успешна ;)
До... скоро...
Надявам се.
И вярвам си :)
.
Пролетта закъснява.
За две седмици малко тревата е поотраснала и лайките са се увеличили. Едва напъпили са джанките. Следват ги плахо и прасковите. С тия прогнози, по-добре е да не бързат.
Магнолията за първа година ще цъфти, но и тя се чуди. Все още не е показала цялата си прелест. Очаквам в дните великденски да се престраши.
Нарцисите все още се чудят да цъфтят ли или да чакат.
Очаквах повече развитие в лехите с репички и спанак. Само киселецът се е отчел с бърз растеж и свежест. Е, марулите и зеленият лук под найлона са пораснали. Та салатата не я мисля. Морковите и пащърнакът са се престрашили и по листенца две са показали. Грахът и луковите сякаш не са помръднали за две седмици.
Копривата е в изобилие. Дори и там където ми не трябва. Издебнах вятърът да поутихне и цяла кофа с корени копривени събрах от неверните места. Знам, че малко трябва да е останало, за да избуи пак. Но аз ще наминавам често в рисковите зони.
В дните великденски смятам да си набера по-голямо количество, за да си изсуша за следващата зима. Скоро копривата ще израсте и ще ми липсват крехките й връхчета, затова ще побързам с прибирането й. Ползите от копривата са толкова много, но сега няма да убеждавам.
Позакъсняла пролетта е, но всичко живо е в тръпнещо очакване на повече топлина и слънце. Активността на птичките е невероятна. Сутрин не отворила очи на концерта виртуозен съм свидетел. И как да не се усмихна?
Преброените ми часове, там до земята, в градината, ме заредиха с много, много енергия. Земна енергия...
Усмихвам се с очакване на истинската, топла пролет...
..
Тук е пролетта. В неделния ден отново даде възможност за работа в градината.
Така е... в градината се работи, когато времето ни позволи. Когато преди две седмици заваля много сняг му се радвах. Защото в началото на месеца, сложихме и картофите в земята. Две седмици не можеше да се мисли за никаква градинска работа. Но и нищо не ни е закъсняло.
Днес възможност се отвори да насеем цвекловите култури - червеното цвекло, шареното, листното и за опит сложихме от захарно цвекло. Разсадът за пипера е готов.
Отрязах си първите истински салати. Киселец набрах си. Пресен лук и чесън вече има.
Като казах лук и чесън - насятите в края на февруари лук и чесън вече са поникнали. Грахът и той се е показал. Спанак и репички се кипрят в редовете. Магданозът и морковите още спят, но на тях им трябва повече време.
Копривата на слога е в изобилие вече. Нарцисите са напъпили и скоро ще са конкуренция на слънцето. Всичко е с пролетно настроение.
Магнолията, която за първи път ще разцъфти вече е разпукнала по малко пъпките си.
Освен в градината, реших с домашните цветя да се позанимая. След като вчера почистих и изнесох мушкатата, днес бе ред и на останалите. Терасата ми вече е пролетна :)
Ей, такива пролетни занимания си имах тия дни. Сега съм малко уморена, но пък много доволна. И умората е без значение след такъв успешен ден.
Пролетно ми е :)
.
Повод да дойда насам тази вечер е заглавие, което мярнах в социална мрежа. Не, не четох статията. Няма да я и прочета. Някакви веган наденици. Неотдавна срещнах веган луканка.
Не разбирам тези етикети - веган, вегетарианец...Защо ли?
Това е избор, който всеки прави сам за себе си. Особено цинично ми се вижда, когато някой се е накиприл с етикета веган, а ми дава рецепти със заместители на месо, на мляко, на яйца. Може би моето разбиране не е правилно,
но за мен изборът да оставиш месото е, че то не ти липсва, а не да се
опитваш да го заместваш с нещо си. Ако отказваш мляко, тогава защо
търсиш заместител...
Когато се отказваш от пържолата, по каквито и
да е причини, това е отказ, а не опити да залъжеш рецепторите си, че
нещото, с което я заместваш /най-често гмо соя/ има същия вкус. На
всичкото отгоре да убеждаваш целия свят, че само ти си прав. Е, аз не
мога да бъда убедена, но...
Дори не знам защо се получи толкова силна реакция от мен, че чак да го пиша тук.
То е като другите, дето ми обясняват колко е полезно да се храня с био и еко храни. И
с цени до небесата за нещо, което е... спорно колко е еко и био. Един
ден случайно видях някаква нафукана дама да обяснява, че черните петна
по ябълките били от пръскане с препарати... Не съм специалист, но и за
неспециалистите бе видно, че това е обикновена мана, която се появява по
непръскани плодове. Невежеството е по хората, но са смешни и жалки с
опитите си да убеждават. За съжаление има и такива дето вярват на какво
ли не.
Още една кампания се вихри. Колко са полезни разните
чуждоземски семена, плодове, зеленчуци. Съвсем наскоро попаднах на
сравнение на прехвалените и с пъти по-скъпи от лененото семе, семена на
чия. Нямам нищо против, който иска да си ги ползва редовно или за
разнообразяване на храната, но да твърди, че са неповторими и
единствени... В повечето показатели лененото семе превъзхождаше семената
чия. Подобни манипулации има не една и две. Да, за някои търговци е
полезно. Полезно им е да си имат клика от зомбирани потребители. Е, аз
не съм от тях.
Сещам се, че някъде съм срещала препоръка да се консумира храна, която е расла на не повече от триста километра от месторождението ми. Интересно как да ги меря тия километри по права линия или по пътищата? :) Поредна заблуда и крайност.
Но пък съм съгласна, че е добре да се консумират предимно местни плодове и зеленчуци и най-важното да са в сезона си. Не ми липсват доматите в декември и не ги предлагам на семейството си. През декември има цвекло, зеле, ряпа... Има и туршии с млечно-кисела ферментация, която ми доставя пробиотиците по най-естествения начин, а не в хапче от аптеката. Е, ако пък наистина ми се прияде домат в декември - ще си купя и ще се опитам да му се насладя въпреки странния вкус на изкуственост. Но това е избор за ден, не за сезон. И само мой избор, който не ще натрапвам на друг.
Хайде, стига толкова. Темата не заслужава повече от моето време и внимание. Има много по-ценни за мен неща, които бих могла да правя, чета, мисля...
Идеята ми беше, че е хубаво да четем и да мислим. Да МИСЛИМ...
.
