"веге" ФБ

Днес напуснах всички групи в "социалната" мрежа ФБ, които съдържат в името си "веге-".
Написах с кавички думата социална, защото все повече се чудя кое й е социалното, особено след някои публикации и коментарите след тях. Членувах си в една група, КУЛИНАРНА група, за вегетарианска и веганска храна. Идеи интересни намирах, беше ми и интересно, и полезно.
Ама в повече ми дойде поредния напън на няколко индивида, които много държаха да окажат "помощ" на инакомислещите. Имаше и няколко здравомислещи, но... глас в пустиня. И то само защото бе изразено мнение, че една публикация не е уместна за кулинарна група...
Аз на никого не казвам какво да яде, какво да мисли, затова очаквам същото и отсреща. На никого не налагам своите пристрастия, истини и заблуди. Да, мога да си ги споделям тук, защото това си е МОЕ място. Мога да си ги споделям и с когото аз преценя, но някой си, без да знае каква съм, що съм, да ми дава квалификации... 
Не разбрах вегетарианската кухня само за самонабедили се вегетарианци ли е :) Не успях да приема обвиненията, че невегетарианците са лоши и агресивни, след като видях и усетих толкова агресия от "правилните".
Не, не съм ядосана. Чувствам се оцапана след разговор, в който се включих.
Никога не съм била "заклет месоядец". От няколко години храната ми е предимно вегетарианска. Това си е мой избор. Не го налагам на никого. На сина си готвя и месо. Както и за други в къщи. Двете ми дъщери са по-стриктни вегетарианки от мен. Едната поглежда към веганството. Тя знае, че приемам избора й, но и знае, че това ме притеснява, защото не съм сигурна, че е възможно с днешния начин на живот да се набавя необходимото ни. А и информацията все още е малко и не винаги е читава.
Пак да си кажа - не съм ядосана... Добре, де... ядосах се. Ама вече ми мина. Толкова отдавна не бях изпитвала това чувство. Беше ми добре без него. Сега пак съм си в равновесие и съм си добре.
Днес поспах, защото мога да си го позволя. Все пак и това си е МОЙ избор. Сега си слушам музика и смятам да си поработя, защото си имам работа, имам си и вдъхновение, че и мотивация :)
Не искам да слагам нищо цветно, защото не е в моя стил тази публикация, ама все пак си е моя :)
Обещавам си, че скоро ще се върна тук с друго вдъхновение.

.

разни провокирани мисли

Повод да дойда насам тази вечер е заглавие, което мярнах в социална мрежа. Не, не четох статията. Няма да я и прочета. Някакви веган наденици. Неотдавна срещнах веган луканка. 
Не разбирам тези етикети - веган, вегетарианец...Защо ли?
Това е избор, който всеки прави сам за себе си. Особено цинично ми се вижда, когато някой се е накиприл с етикета веган, а ми дава рецепти със заместители на месо, на мляко, на яйца. Може би моето разбиране не е правилно, но за мен изборът да оставиш месото е, че то не ти липсва, а не да се опитваш да го заместваш с нещо си. Ако отказваш мляко, тогава защо търсиш заместител...
Когато се отказваш от пържолата, по каквито и да е причини, това е отказ, а не опити да залъжеш рецепторите си, че нещото, с което я заместваш /най-често гмо соя/ има същия вкус. На всичкото отгоре да убеждаваш целия свят, че само ти си прав. Е, аз не мога да бъда убедена, но...
Дори не знам защо се получи толкова силна реакция от мен, че чак да го пиша тук.
То е като другите, дето ми обясняват колко е полезно да се храня с био и еко храни. И с цени до небесата за нещо, което е... спорно колко е еко и био. Един ден случайно видях някаква нафукана дама да обяснява, че черните петна по ябълките били от пръскане с препарати... Не съм специалист, но и за неспециалистите бе видно, че това е обикновена мана, която се появява по непръскани плодове. Невежеството е по хората, но са смешни и жалки с опитите си да убеждават. За съжаление има и такива дето вярват на какво ли не.
Още една кампания се вихри. Колко са полезни разните чуждоземски семена, плодове, зеленчуци. Съвсем наскоро попаднах на сравнение на прехвалените и с пъти по-скъпи от лененото семе, семена на чия. Нямам нищо против, който иска да си ги ползва редовно или за разнообразяване на храната, но да твърди, че са неповторими и единствени... В повечето показатели лененото семе превъзхождаше семената чия.  Подобни манипулации има не една и две. Да, за някои търговци е полезно. Полезно им е да си имат клика от зомбирани потребители. Е, аз не съм от тях.
Сещам се, че някъде съм срещала препоръка да се консумира храна, която е расла на не повече от триста километра от месторождението ми. Интересно как да ги меря тия километри по права линия или по пътищата? :)  Поредна заблуда и крайност. 
Но пък съм съгласна, че е добре да се консумират предимно местни плодове и зеленчуци и най-важното да са в сезона си. Не ми липсват доматите в декември и не ги предлагам на семейството си. През декември има цвекло, зеле, ряпа... Има и туршии с млечно-кисела ферментация, която ми доставя пробиотиците по най-естествения начин, а не в хапче от аптеката. Е, ако пък наистина ми се прияде домат в декември - ще си купя и ще се опитам да му се насладя въпреки странния вкус на изкуственост. Но това е избор за ден, не за сезон. И само мой избор, който не ще натрапвам на друг.
Хайде, стига толкова. Темата не заслужава повече от моето време и внимание. Има много по-ценни за мен неща, които бих могла да правя, чета, мисля...
Идеята ми беше, че е хубаво да четем и да мислим. Да МИСЛИМ... 

.

за веригите и кварталния магазин

От хората, които приемат другохорските мнения съм. Разбиранията ми са, че всеки си има право на мисли, които не е задължително да бъдат одобрени от другите. С усмивка приемах и факта, че има и хора, които не приемат, че може да грешат.
Но...
Напоследък ми се насъбра прекалено много "мое разбиране". Има начини и начини да си подбирам информацията, но когато някой доставчик на информация до вчера бил съвсем адекватен изведнъж започне да ме убеждава в разни полезности... Причините са: той е бил подведен; или това е долнопробна реклама. Това последното прозира според интелигентността на гореспоменатия доставчик на информация.
Нямам нищо против рекламите. Особено когато са добре поднесени. Ама това е друга много дълга тема. 
Не бяха кампания и призиви - купете българското... бойкот на веригите... 
Ето съвсем пресен опит. Личен. 
Реших да пазарувам от квартален магазин. Не е малко магазинче, в което не знаеш кога за последно е влизала доставка. И така, аз влизам... подредено е, чисто е. Зеленчуците и плодовете са същите като в недалечния магазин от някоя верига. Разликата е в... цената... Доооста завишена. Отивам към щанда с млека. Избор голям. Решила съм да си взема това мляко, което си познавам и харесва. Млякото, което смятам, че е достатъчно истинско, без боклуци и с еднакво качество всеки път. В магазина на някоя верига цената му е 89 стотинки. Изведнъж виждам пред "моето" мляко червено етикетче /червеното явно е привличащ цвят не само във веригата, но и в квартала/ с цена 80 стотинки. Мисля си: ето защо ще си пазарувам вече тук... Да, ама не... изведнъж на етикетчето се вижда надпис на съвсем друго мляко, не това, което стои там. Правя оглед наоколо - няма го етикетчето за "моето" мляко. Много любезно и с усмивка дори, помолих една от служителките да ми каже каква е цената на избраното от мен мляко. О, небеса! Каква съм аз, някаква неграмотница, която един етикет не може да види. И все пак благоволи да се дотътри до витрината с млеката. Показвам й млякото, а тя ми показва етикета, който ме беше заблудил. Казвам й, че това не е цената на млякото ми, а тя ми показва другия край на витрината /на метър и половина от етикета/ подредено млякото съответстващо на етикета. След като уточнихме това, я питам къде е етикета на моето мляко. То се оказа в другата посока на метър, но и на друг рафт... Цената му е 92 стотинки.
Оставих всичко леко /не съвсем леко/ побесняла. Не е проблема в цената на млякото. Проблемът е, че дори в кварталния магазин /така прехвален от доставчици на иформация/ се опитват да ме лъжат по най-наглия начин. Ами ако съм някоя баба, която не вижда без очилата, които е забравила в къщи? /то не, че аз много виждам, но все пак/ Ще видя червения етикет, ще видя цената и ще си кажа: ааа, днес е добра цената, я да си взема за седмицата.... А на касата? Опита ми от друг път показва, че там ги избират с конкурс - кой го мързи най-много и може да гледа най-злобно. 
Е, аз няма и да помисля вече да вляза в "квартален" магазин. А за веригите? Имам си очи и очила, с които гледам и чета. И си правя изводите и изборите...
Скоро ще разкажа и за пазаруването на "био" от "производител". Съвсем скоро...
За сега стига толкова негативизъм. 
Малко топъл чай за лека нощ?... Въпреки снежната съботна вечер :)

.

провокирано

Дааа... мисленето си е дейност. И то доста усилна понякога.
Всяка ситуация си има поне по две гледни точки. Моята и тази на другите. 
И така - според другите аз съм угнетена, мързелива, неинициативна... домакиня... С всичките негативи, които думата домакиня може да донесе.
Моята гледна точка - домакиня - това е мой избор. И съм сигурна, че е най-добрият ми. Това ми даде възможност да бъда и да съм с децата си, когато имат нужда от мен. Това не означава, че съм им стояла над главите. Виждах "работещи" майки, които учеха с децата си до N-ти клас.  Опитвах се и мисля, че успях да ги науча на самостоятелност. Грешила съм като майка, сигурно още ще греша, но съм сигурна, че съм направила най-доброто за децата си. Нещо, което не бих могла да направя, ако трябваше да се прибирам изтощена след 8 часа навън. В това време имах възможност да чета и да научавам много нови, интересни и полезни за мен неща. Както и да се обръщам назад, не виждам онази рутина, за която всички работещи си представят и говорят. Със сигурност имах и имам възможност да правя ежедневието си различно, често вълнуващо. Свободата, която имам с моята професия, да си работя в къщи, когато и колкото си искам и мога, не може никой да ми даде. И не я искам от никой, защото си я имам. Тази свобода ми дава възможност да бъда майката, от която децата имат нужда, домакинята, която има уютния си дом, жената, която иска да погледа филм, да почете книга, да излезе на разходка, когато й е приятно, да се погрижи за себе си, когато има нужда. Имам възможност да правя нещата, които са ми приятни и интересни без да ги отлагам в неизвестното време напред, което така и не идва за повечето от критикуващите. Имам възможност за съвсем нови занимания, които ако имам осемчасов работен ден никога нямаше и да подозирам, че са възможни.
Ако и за другите да съм неуспяла, за себе си аз знам, че съм по-успешна от всичките други.
И ми харесва да се чувствам успешна. Освен всичко си има и покритие моето чувство. 
Имам си право на самочувствие, че не съм скучна домакиня. Другите дори и не знаят в колко области имам знания, които съм получила докато съм си домакинствала...
Макар и провокирана за по-горните мисли, мисля, че имах нужда да ги събера заедно. Това ще ми помогне по пътя към себе си. Един път, който всеки минава по един или друг, или трети начин... 
Сега пътят ми преминава през процес на осъзнаване и оценяване на миналата ми опитност, за да продължи през усвояване на търпение и достигане на пълна хармония в мен и с околния свят. 
Имам цел... ще си я стигна...

Обичам да се чувствам роза... дори и с роса от сълзите в душата...

.

... прояви на закон...

Неразбираемите неща в природата, които ние наричаме прищявка, а в съдбата - случайност, са бегло доловени откъслечни прояви на закон..."

/ "Човекът, който се смее"/

Виктор Юго

Снощи дочетох "Човекът, който се смее"...

Много силна книга. Великолепни, завладяващи описания на природа, хора, действия. Понякога и тежка, изпълнена с много болка. Книга с много въпроси, актуални и днес, стига да можем да си ги зададем...

Мисля, че в друго време не бих я оценила. А сега имам нужда от малко почивка, за да се подредят емоциите след тъжния, но най-логичен и смислен завършек...

Може би си беше проява на онзи закон, за който говори Юго, начинът, по който достигнах до книгата. Беше ми споменато за тази книга. Потърсих я в електронен вариант, но не намерих. Сетих се, че някъде далече в годините съм я виждала в домашната библиотека. Порових, но безуспешно. Така този въпрос бе изоставен. След около месец или два, попаднах на информация /в клюкарника ФБ - ето, че и от него имало полза ;)/, че книгата вече я има качена. Приех го за знак и веднага си я свалих. Щом дочетох, това, което четях, веднага си я започнах. И вече достигнах края... тъжен, болезнен, но... истински...

Заслужава си да се прочете, когато човек е готов за това.

.

за приятелството

"Приятелството е чувство, което рано или късно спохожда всеки човек. То може да бъде синьо, с красотата на морето и небето, зелено като горите и полето, жълто – светло и топло като слънцето, или пък червено като огън."
Толкова чисто и искрено! 
Вече не знам колко пъти наминах при Джейн. За да го прочета пак...
Чувствам се в бездумие обгърната... Всичко е толкова... толкова ясно и просто...

.

за коледния дух

Днес наминах ТУК за рецепта коледна. Харесвам този блог и с удоволствие се разхождам.
Но днес се натъжих... "Всеки е имал своите мигове Коледа..." 
Дааа... Обаче, когато аз бях дете, Коледа нямаше. Традиция и спомени за Коледа няма. 
Но има друго. Спомен за топлина в зимен ден. Спомен за уют домашен...
Сега създавам Коледа за децата си. Скоро те ще го правят за своите деца. Дано им е по-лесно. Надявам се да съм успяла те да имат и спомен. 
Може би, когато децата са по-малки е по-лесно. А може би сега е по-лесното. Защото идеи имат по-свежи от мен. Но и изисквания имат по-сериозни. Дали успявам? Ще се разбере...
Коледа и Нова година - поводи за събиране на семейството в по-разширен състав. Винаги съм била от страната на посрещащите. Та дори и да сме ходили другаде ние. 
В късите и студени зимни дни уюта на домашното огнище ми се иска да е притегателен център и за моите деца. 
Но в какво се изразява този уют? В живия огън? Хубаво е, но не винаги е възможно. В аромата на печена тиква, на канела, на щрудел? Или портокалите и мандарините? 
Сигурно от всичко е необходимо. Но най-много от обич има нужда. 
Аз имам обич за всички... винаги... Но тогава не се ли обезценява? Не се ли приема за даденост? А може би... не успявам да я дам...
Защо ли се разминаваме /за сега/ с коледния дух?
Е, има време.
Надявам се...

.

лесно е...

"Колко по-лесно е да си щастлив когато си далеч от всичко..." - изразено мнение във ФБ.
Ами, да... Лесно е... Далече... от всичко... 
Лесно е бягството.
И какво значи всичко? Реалности... задължения, необходимости... Все неприятни или по-скоро неща, за които трябва да се положи усилие. 
Лесно е... по течението...
А отговорността е усилие. Отговорност към себе си и към другите. 
Другите... които те обичат...
Много, много мисли ме се извървяха, ако ги изпиша ще се превърна с мърмореща досадница. А темата е дълга и обширна, но ще е за друг път.
Сега по-добре е да се скрия в съня...

.