Днес напуснах всички групи в "социалната" мрежа ФБ, които съдържат в името си "веге-".
Написах с кавички думата социална, защото все повече се чудя кое й е социалното, особено след някои публикации и коментарите след тях. Членувах си в една група, КУЛИНАРНА група, за вегетарианска и веганска храна. Идеи интересни намирах, беше ми и интересно, и полезно.
Ама в повече ми дойде поредния напън на няколко индивида, които много държаха да окажат "помощ" на инакомислещите. Имаше и няколко здравомислещи, но... глас в пустиня. И то само защото бе изразено мнение, че една публикация не е уместна за кулинарна група...
Аз на никого не казвам какво да яде, какво да мисли, затова очаквам същото и отсреща. На никого не налагам своите пристрастия, истини и заблуди. Да, мога да си ги споделям тук, защото това си е МОЕ място. Мога да си ги споделям и с когото аз преценя, но някой си, без да знае каква съм, що съм, да ми дава квалификации...
Не разбрах вегетарианската кухня само за самонабедили се вегетарианци ли
е :) Не успях да приема обвиненията, че невегетарианците са лоши и
агресивни, след като видях и усетих толкова агресия от "правилните".
Не, не съм ядосана. Чувствам се оцапана след разговор, в който се включих.
Никога не съм била "заклет месоядец". От няколко години храната ми е предимно вегетарианска. Това си е мой избор. Не го налагам на никого. На сина си готвя и месо. Както и за други в къщи. Двете ми дъщери са по-стриктни вегетарианки от мен. Едната поглежда към веганството. Тя знае, че приемам избора й, но и знае, че това ме притеснява, защото не съм сигурна, че е възможно с днешния начин на живот да се набавя необходимото ни. А и информацията все още е малко и не винаги е читава.
Пак да си кажа - не съм ядосана... Добре, де... ядосах се. Ама вече ми мина. Толкова отдавна не бях изпитвала това чувство. Беше ми добре без него. Сега пак съм си в равновесие и съм си добре.
Днес поспах, защото мога да си го позволя. Все пак и това си е МОЙ избор. Сега си слушам музика и смятам да си поработя, защото си имам работа, имам си и вдъхновение, че и мотивация :)
Не искам да слагам нищо цветно, защото не е в моя стил тази публикация, ама все пак си е моя :)
Обещавам си, че скоро ще се върна тук с друго вдъхновение.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар