Да, петдесет... Започнах ги...
За тази възраст чета отпреди 20 години и все ми изглеждаше тооолкова далееече... Далече, далече... колко да е далече... ей ги, на'...
Все си мислех, че на мен няма да се случи. Или поне няма да ми се случат разните гадости.
До вчера... Когато невролог ми каза, че причините за главоболието ми са побъркани хормони. Така де... таман туй си е, както и да се каже...
И изведнъж, всичко дето бях чела, че може да ми помогне го забравих. И сега се чувствам като чиста тетрадка... Тетрадка, в която аз трябва да си пиша новите правила.
Жена да си... Неизбежно е...Противоречиво ми е...
Не се оплаквам! Не се вайкам! Просто се събирам. И подреждам. Така трябва.
Това е... Жена да си...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар