инакомислие

- Мислех, че думата инакомислие не те радва...
- Не мисли. Слушай си вътрешния глас...
...
Ами... инакомислие... различна дума е. Не е ежедневна.
Понякога много малко ни трябва, за да излезем от ежедневното, но дали не предпочитаме особената, измамна сигурност на ежедневието. Защо пък измамна? Защото лесно е да се повярва в някаква сигурност. Винаги търсим сигурност във всичко край нас. Вероятно имаме нужда от това. Но дали това не е твърде тънък лед за разходка...
Дали имаме кураж да помислим различно? Дали имаме кураж да направим крачка в пътека различна? Дали новата мисъл не ще ни усмихне повече? Дали пътечката нова не ще е по-слънчева?
Това е предизвикателството... Това е изпитанието...
Изпитание? Да, такова е. Изпитание на духа...
Душите ни са вечни... А колко често делата ни са свързани с духовните ни нужди? В деветдесет и девет на сто от случаите сме обсебени от физическото ни същество, от страстите телесни. А душата... Защо на втори план е вечното в нас?
В съботната вечер разни такива мисли ми се въртят из главата и тук се разпиляха... Въпросите са много. Не очаквам отговори да намеря сега. Те, отговорите, сами ще ме намерят. Дори и на незададените ми въпроси. Дори и на неосъзнатите ми все още въпросителни, които в мен витаят...
Инакомислие... Различните ми мисли... Харесвам си ги. Искам си ги. Въпреки, че във времето се променят. Вероятно е заради еволюцията на духа ми... ;) 
В очакване на новите ми различни мисли... стига за сега.
Лека нощ!

.

вихри

Вихри на времето.
Вихри на мислите.
Вихри на чувствата.
Осъзнаване и себепознаване.
Картината... на дъщеря ми.
Когато я видях... знаех, че това съм аз.
Познах се.
И се поисках...
Усещането е...
Стига приказки. Излишни са.
Аз съм...

.

мисли в лятна вечер

Жена да си...

... и домакиня си. Лято е и за зимнината трябва да се мисли.

Прозаично е. Но туй животът е...

Дните ми, последните, под този знаменател са. Чак днес успях да си поглезя душата със следобед, отделен за четене. Два часа само мои, в които книга четох, мисли си събирах. Имах нужда от това.

По-рано се стъмнява вече. Нощите не бързат сутрин да се предадат. А вън щурците неуморни са, като в първите си летни нощи. Дните на летни жеги са рекордни. Но из въздуха витае аромат на есен. Погледът улавя в далечината изпъстрения хребет на баира. Въздухът натежава от аромат на зрялост. И желание да се потопиш в топлата прегръдка на есента... Прегръдка топла, с привкус на мъничко мързел, с ухание на спокойствие.

Защо усещам особеното привличане на есента? Дали защото есента и в мен настъпва...?

Усмихвам се на тези си мисли. Откъде се появиха? Не, че няма откъде ;)

Есента...

Но сега, все още е лято. Горещо, неприлично горещо... А щурците неуморни са, нощният концерт в разгара си е. 

С желание за хлад през прозореца ми да нахлуе, ще заплитам лятно-есенните си мисли, в сънища ще ги рисувам, в мечтите ще ги сбъдвам...

.

заключен блог?!?

Е, това е...

Дойде ми муза да намина тук и... Блогер ме сюрпризира...

Блогът ми бил "с потенциално нежелано съдържание". Трябвало да подам заявка, да го прегледат, иначе до 20 дена ще бъде изтрит... Ами ако не бях наминала днес /минали са вече 15 дена/ под влияние на музата си? И дали изобщо ще се получи?

Спокоен човек съм, обаче сега ми е... доста нервно. Освен това не знам как се получава, че в един прозорец ми дава, че блогът е заключен, а в друг ми позволява да правя корекции и да създавам нова публикация...

Това е... Музата ми се изпари... За сега...

;) пък и го публикува?!?!?! 

Е, доказвам, че не съм "робот" с разните безсмислени поредици от букви и цифри...

.

срамежливче

Баба ми разказваше приказка. Преди много, много години. Когато бях много по-малка от моите деца...

Плевелът, който е на снимката, сега се среща покрай пътища, по поляни. Някога е бил цвете. С цветът на сърцето.

Тогава хората били по-различни. Били по-скромни и срамежливи. Това се ценяло.

Но... времената се променяли и скромността и срамежливостта намалявали у хората. Тогава червеният цвят на цветето започнал да избледнява по краищата. Колкото повече хората се променяли, толкова цветето ставало по-бяло... Сега е останало само едно цветче в средата с истинския цвят на онова цвете, когато хората били различни.

Сетих се за тази приказка, която баба ми разказваше, миналия ден, когато дъщеря ми ме попита: това цвете нямаше ли нещо в средата?... Погледнах и... показваше ми цветче, което беше толкова избледняло, че едва розовееше. А после видяхме и съвсем бяло... 

Разказах й приказката на моята баба...

.

бягство

Днес си направихме малко бягство. Бягство от жегата. Бягство от делника. 

Разбира се, че в планината - Беклемето.

Там, на високото, енергията е много силна и различна от тази в полето. Слънцето бе в изобилие, но не бе така жестоко, както в ниското. Имаше вятър, който допринасяше със свежи нотки за настроението на цялата ни група. 

Групата - цялото семейство. Радвам се, че децата бяха в цял комплект. Дори и излетялото пиленце днес беше в гнездото ;)

Хубав ден, спокоен и лишен от бързането и суетата на ежедневието. Ден на доволни и усмихнати люде ;)

Билото ни посрещна негостоприемно. Сушата се е отразила най-много на високото. Тук-там се зеленееха ниските до земята храстчета хвойна и съвсем слаби стръкчета боровинки. В по-ниските места, където растителният свят е по-богат, си намерихме слънчева полянка, която ни приюти в сенките на две попораснали в прегръдка брезички. Няколко мързеливи часа за релакс и за естественото зареждане с енергия, която земята ни дарява.

За мен денят ще бъде красив и приятен спомен. Вярвам, че и другите ще го запазят такъв.

Прекрасно бягство!

Толкова съм ентусиазирана, че си обещавам скоро пак да бягаме ;)

.

лятна буря

Тези облачета не правят дъжд, нито буря.

Но само това се появяваше от време на време в последния месец. Но днес е малко по различно. Няколко пъти небето се покриваше със сиви облаци, притъмняваше, но... отнасяше го другаде. 

Сега дъждът е тук. Добро начало, но докога? 

Виждам дъжда. Усещам дъжда. Помирисвам дъжда. Все дъждовни настроения.

След тежък ден, на задуха и жега, сега усещането е друго. Дъждът е в началото си, но е обещаващ. Започна тихо, малко плахо. Сега е в силата на летния порой. Земята е жадна и попива всяка капка. Листата на дърветата потрепват от забравени усещания. Харесва им и сякаш се наперват, за да поемат повече от разхладителния и освежаващ летен дъжд.

На терасата се усеща свеж повей. И онзи летен мирис на дъжд...

Пречистващо е... За природата и за мен... И се диша някак по-леко. Въздухът има особен мирис... на озон... 

Отсрещния баир се крие зад бялата завеса на дъждовните капки. Слънцето би трябвало да е на залез... Притъмнява... Гръмотевиците слизат от балкана и все по-бързо се приближават. Усещането за лятна буря е все по-пълно. Пороят не отслабва своя устрем в желанието си да напои жадната земя. Орехът доволно поклаща клони и приветства дъждовния момент. Лешникът, с неустояли и пожълтели листенца тук-там, и той кима одобрително.

Усилва се още дъждът. Завесата отсреща все по-бяла и плътна е. По-леко се диша. Много по-леко...

Лекотата се усеща от цялото ми тяло. Тя е и в мислите ми, които преди час се чувстваха ужасно затъпели...

Ето това е летен дъжд, все по-силен и пороен... Дали е възможно да се усили още?

Хубавото е, че няма силен вятър, който да го навява. Терасата все още е много приятно място за съзерцание и вдъхновение. Сама съм и се наслаждавам на чувството на лекота, което ме завладява и изпълва с всеки изминал момент на лятната буря.

Дъждът утихва... Десетина литра е, не е много, но все пак е нещо.

Но след себе си оставя така жадуваните хлад и свежест...

Искам да запазя този момент...

Ще се отдам на усещането за лекота и жизненост в началото на лятната нощ...

.