Жена да си...
... и домакиня си. Лято е и за зимнината трябва да се мисли.
Прозаично е. Но туй животът е...
Дните
ми, последните, под този знаменател са. Чак днес успях да си поглезя
душата със следобед, отделен за четене. Два часа само мои, в които книга
четох, мисли си събирах. Имах нужда от това.
По-рано
се стъмнява вече. Нощите не бързат сутрин да се предадат. А вън щурците
неуморни са, като в първите си летни нощи. Дните на летни жеги са
рекордни. Но из въздуха витае аромат на есен. Погледът улавя в
далечината изпъстрения хребет на баира. Въздухът натежава от аромат на
зрялост. И желание да се потопиш в топлата прегръдка на есента...
Прегръдка топла, с привкус на мъничко мързел, с ухание на спокойствие.
Защо усещам особеното привличане на есента? Дали защото есента и в мен настъпва...?
Усмихвам се на тези си мисли. Откъде се появиха? Не, че няма откъде ;)
Есента...
Но сега, все още е лято. Горещо, неприлично горещо... А щурците неуморни са, нощният концерт в разгара си е.
С
желание за хлад през прозореца ми да нахлуе, ще заплитам лятно-есенните
си мисли, в сънища ще ги рисувам, в мечтите ще ги сбъдвам...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар