мъжки свят - женски свят

Днес публикацията на Владо ме замисли и провокира да намина тук.

Дали е случайност, че и Глокси от друг ъгъл поглежда към темата?

Една безкрайна тема...

"Зад всеки успял мъж, стои една силна жена." Думите на Наполеон не са безпочвени. Историята познава много успели мъже, а тяхната Жозефина е останала в сянката им.

Написах сянка и нещо в мен се надигна на протест. Това, че тя не е огряна от прожекторите на славата, това не значи, че е сянката.

Силна е жената, когато има силно рамо до себе си. Да, днес жените може и да могат много, но винаги ще имат нужда от мъжете. Дори и онези, крайните феминистки. Защото си мисля, че те просто не са намерили онова, силно мъжко рамо, което да ги подкрепи... и което те да подкрепят...

Владо доста подробно е засегнал темата от различни посоки. Аз нямам претенции за изчерпателност. Просто споделям някои мисли, полетели в мен.

Някога човешкото общество е живяло в матриархат. След това е властвал патриархат. Сега... 

Може би е излишно противопоставянето. Истината е, може би, по средата някъде.

За да има силни жени, трябва да има силни мъже. И обратното.

Ей, такива неща си мисля в един малко мързелив следобед :)

.

жената и нощта

Жена... Нощ...

Сега си мисля...

Да, това е. 

Нощта е най-женското време. 

Време за мисли.

Време за оценки.

Време за планове.

Време за мечти.

Време за себе си.

Времето, в което наистина мога да видя и себе си. Непредвидено поостанах повече тази вечер. Може би за среща с музата ;)

Времето от вечерта до съня отдавам на книгите. На книгите с чиято помощ се търся и... понякога намирам.

Времето преди съня е особено. Особено е в своето усещане за осъзнаване и подреденост на мислите. По-скоро в липсата на мисли. 

А може би най-точно е - в осъзнаване на освобождението от мисли и онзи странен, но доволен поглед, с който проследяваш полета на мислите, които се отдалечават от теб на крилете на пеперуденото ято... И в миг, безкрайно кратък, осъзнаваш, че мислите са стройни и в ред редени, невероятен контраст на дневния мисловен хаос.

Време е.

Жената на нощта отдава се.

Нощта прегръща я със обич.

И безвремие ги завладява...

.

преуспяване чрез силата на мисълта

"Човекът е продукт на своите предци, мисли и състояния.

Сегашното му състояние е резултат от минали мисли.

Бъдещето му състояние ще бъде резултат от сегашните мисли..."

Един цитат от книгата на Брус Маклеланд "Преуспяване чрез силата на мисълта". Книгата е написана през 1907 година. Да, тогава. И дори днес е много силна и замисляща. 

Няма смисъл да цитирам повече и да преразказвам. 

Трябва да се прочете... 

Заслужава си...

.

преоткриване

"Преоткрий себе си" - една книга на Виктория Моран, с която преди време се срещнахме.

"Когато светлината на вашия дух се изпише на лицето ви и се отрази на живота ви, вие сте красиво човешко същество, красива жена..."

Лесно ли е да изпращам положителни послания до себе си? Понякога е толкова лесно, а друг път... непосилно е... Но никога не е невъзможно. Когато е осъзнато...

Имам нужда от действия... Отново съм на линията на старта, позагубила инерцията от предишното ми вдъхновение. Всъщност, линията на старта не е абсолютното начало, а е на ново място, по-високо. Като спирала... Спиралата на живота.

Пожелах си моята спирала да е с възходящо движение и тя е такава... Но май понякога има нужда от малък тласък, за да продължи нагоре. Животът, той не е перпетум мобиле, има нужда от внасяне на нова енергия. Днес необходимата ми енергия е в една книжка, която преглеждам. Да, преглеждам, дори по диагонал. Осъзнавам, че енергията я имам, но е някак разпиляна. Необходимо е малко /надявам се/ събиране и подреждане на мислите ми. И точно в това, си мисля, че книжката може да ми помогне.  

Споменах действия... всичко опира до тях... след осъзнаването. Всяка извивка на спиралата е едно начало, една промяна. А пътят към промяната започва със създаването на нов, по-добър навик. Не, че старият навик е лош. Той е чудесен, но... просто е време за нов. 

Време е за преоткриване на себе си...

Осъзнато... и желано...

.

скука ли?

Скуката не ми е дружка.

В последно време не ми се случва да скучая.

Дали защото женските ми грижи в повече са?

Или аз не успявам да се подредя?

Знам ли... Но знам, че време все не стига.

Искам честичко тук да наминавам, но... резултатът вижда се.

Май и следа няма от ентусиазма ми априлски :(

През ден - два, в блога се отбивам... Цветовете розово-лилави ме вдъхновяват за делата ежедневни. До следващия път... След ден - два...

Успявам да прегледам любимите местенца, където на гости обичам да си ходя. Когато се реша, че музата ми е дошла и искам да напиша нещо тук, оказва се, че толкова е късно и умората в леглото ме поваля.

И пак остава купчината с книги до леглото... Искам толкова неща да прочета и да науча. Да проверя и да опитам. Дали ще дойде ден, в който да намеря време за всичко що душата ми копнее да направя. Ако днес с книгата се скрия да чета, само час и два, то ще се окаже, че с проекта закъсняла съм или пък вечерята не е готова :) Ако в кухнята ми муза е дошла, пак дилемата пред мен стои. Де да беше то дилема... ди- значи две, а при мен е много, многолема ли е ;)

Не... не се оплаквам, много съм далече от това.  Даже искам май да се похваля. Че дори и да не съм успяла с всичко, дните ми наситени са с емоции различни. А променливостта ме пази от скуката. Всъщност, като се замисля, май не зная що е скука. Като се замисля... винаги има какво да правя, винаги искам още нещо да направя... Ако нещо ми омръзне, винаги има поне три неща, които да ме чакат да ги опозная, да ги покоря. 

Не знам, това май  наричат го непостоянство. Но нима в едно занятие да гледам само? 

Не, не... не е за мен това. Енергията дето в мен кипи, как в руслото едно да се насочи...

Дааа, това съм аз. Едно кълбо от непостоянство, дето в търсене на всичко сякаш е. Едва ли всичко ще намери, ще научи, но... опитва се поне ;) 

Скука ли? Какво ли е това?
.

.

вдъхновения

Вдъхновение...

Вдъхновения...

Муза...

Има и такива моменти, увлечени и пленени от мисъл, дейност, се отдаваме до край. Времето ни, всяка свободна от ежедневието минута, е там, при нещото, което зове душата ни. Тогава се усеща точно това - вдъхновение... Отдадеността на нещо, което е ценно за душата ни, не винаги може да бъде разбрано от другите край нас. Или поне не от всички.

Колко е хубаво и още по-вдъхновяващо, когато има човек /а по-добре повече от един/, който да споделя интереса ни. Дори и да не го разбира, поне се опитва... Тогава езикът е един...

От не много време имам нов интерес. Търся си информация в интернет, а и не само там. Установих, за пореден път /не е случайно/, че необходимата ми информация сама ме намира. По най-неочаквани начини и пътеки. Научавам много интересни факти. Голяма част от тях могат да ми бъдат от полза лично за мен. Други - за близките ми. Но тази информация може да е полезна за всички. За всички, които пожелаят да я разберат, а не робуват на шаблони и закостенели разбирания.

Този ми интерес е много далече от професионалните ми занимания. Трудно може да влезе в графата - хоби. Наскоро колега ми каза: Странно е, че човек на точните науки има такива интереси... Странно ли? Не знам...

Знам, че ми е много интересно. Нощес, в безсънен час, си четох и не беше странно, че успях да осмисля прочетеното от различен ъгъл.

Особено ми е настроението. Като някакво доволство от осмислеността. И много силен импулс ме владее да продължавам да чета и... да експериментирам с новите си знания.

Усещам се вдъхновена, както не съм била скоро. А това определено е много хубаво усещане.

Едва ли е странно, че искам да споделям, да разказвам... На моменти, вероятно да е досадно за околните, но... ще им се наложи да ме изтърпят ;) А още по-добре ако позволят да приложа и върху тях наученото :):)

Имах нужда от малко разсейване. Получи се.

Сега отново отивам да се предам в доброволен плен на новото си вдъхновение... 
.

.

контрол на ума

"У вас съществува една невероятна сила и разум, които непрестанно откликват на мислите и думите ви. Като се учите да контролирате ума си чрез съзнателен избор на мисли, вие се настройвате към тази сила.

Не си мислите, че умът е този, който контролира. Вие контролирате ума си. Вие използвате своя ум. Вие можете да спрете да мислите по стария начин.

Когато старите мисли се опитат да се върнат и ви кажат: "Промяната е толкова трудна", поемете контрол над ума. кажете му: "Сега предпочитам да вярвам, че става все по-лесно да осъществявам промените". Може да се наложи да проведете този разговор със своя ум няколко пъти, докато той проумее, че вие сте този, който контролира нещата...

... Настоящата ви мисъл, тази, която си мислите сега в момента, е напълно във ваш контрол" - Луиз Хей

Така е...

Мисълта в момента мога да определя, да променя... Аз мога да я направя такава, каквато ми харесва, каквато ми трябва, каквато си я искам. И го правя...

Не е лесно. Все още много често, онова в мен, ми казва: трудно е, невъзможно е, безсмислено е... Но аз знам, че не е. И все по-често, успешно успявам да го убедя, че аз съм права. И продължавам...

Вече знам много... Понякога знанията не са достатъчното. Трябва да се приложат. И точно тук е проблемът със старото мислене, мисленето по навик... 

Но навиците се променят. Трябва само да се избере нов навик. И да се изпълнява редовно...

Като мислите... Старите мисли и мисловни модели е време да отстъпят мястото си на новото, на осъзнатото и желаното...

.