скука ли?

Скуката не ми е дружка.

В последно време не ми се случва да скучая.

Дали защото женските ми грижи в повече са?

Или аз не успявам да се подредя?

Знам ли... Но знам, че време все не стига.

Искам честичко тук да наминавам, но... резултатът вижда се.

Май и следа няма от ентусиазма ми априлски :(

През ден - два, в блога се отбивам... Цветовете розово-лилави ме вдъхновяват за делата ежедневни. До следващия път... След ден - два...

Успявам да прегледам любимите местенца, където на гости обичам да си ходя. Когато се реша, че музата ми е дошла и искам да напиша нещо тук, оказва се, че толкова е късно и умората в леглото ме поваля.

И пак остава купчината с книги до леглото... Искам толкова неща да прочета и да науча. Да проверя и да опитам. Дали ще дойде ден, в който да намеря време за всичко що душата ми копнее да направя. Ако днес с книгата се скрия да чета, само час и два, то ще се окаже, че с проекта закъсняла съм или пък вечерята не е готова :) Ако в кухнята ми муза е дошла, пак дилемата пред мен стои. Де да беше то дилема... ди- значи две, а при мен е много, многолема ли е ;)

Не... не се оплаквам, много съм далече от това.  Даже искам май да се похваля. Че дори и да не съм успяла с всичко, дните ми наситени са с емоции различни. А променливостта ме пази от скуката. Всъщност, като се замисля, май не зная що е скука. Като се замисля... винаги има какво да правя, винаги искам още нещо да направя... Ако нещо ми омръзне, винаги има поне три неща, които да ме чакат да ги опозная, да ги покоря. 

Не знам, това май  наричат го непостоянство. Но нима в едно занятие да гледам само? 

Не, не... не е за мен това. Енергията дето в мен кипи, как в руслото едно да се насочи...

Дааа, това съм аз. Едно кълбо от непостоянство, дето в търсене на всичко сякаш е. Едва ли всичко ще намери, ще научи, но... опитва се поне ;) 

Скука ли? Какво ли е това?
.

.