Е, преживяхме го. Винаги е имало подобни психози /или както и да се нарича подобно поведение/. В днешното време на интернет, телефони и телевизии, с една дума - комуникация - е много по-мащабно влиянието.
Ето, всяко чудо за три дни. И това също...
Имало е много начала и краища. Всяко начало си има край, И всеки край е начало...
Животът продължава. А продълженията са винаги с нещо повече.
Понякога животът изглежда като низ от повторения. Но всяко повторение е и различно.
Различията във физическия свят са лесно приемани. Различията на духовно ниво не са така ясно определими с външни проявления, но са с много дълбоко влияние върху всички аспекти на живота. Може би най-силно е влиянието върху същността ни и осъзнатостта ни.
И все пак промените не са скокообразни, а плавни. Това не означава, че не се преодоляват височини.
Всяко начало, край, продължение си имат и уникален отпечатък. Това е всеки от нас. Колкото и да си приличаме, да имаме общи интереси, сме различни. Може би, само еднояйчните близнаци са идентични на физическо ниво, но дали и на емоционално и духовно...
Защо сега се впуснах в такива мисли?
Не знам. Исках да напиша нещо за предпразничното време. За времето, когато се събира семейството в по-разширен състав. Разширен, но и достатъчно ограничен, за да се усеща духа на семейството.
Уморена съм... предпразнично...
Ще се оправя... да поспя за начало...
Лека нощ!
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар