преди 28

Преди двадесет и осем години...
За мен започна едно приключение. Наричат го майчинство...
Това е приключение. Това е вълшебство! Това са уроци. Това е празник. Това е... Всичко!
Това е Смисълът! Смисълът на целия живот! Продължението на живота!
Това е Щастието!!!
Много се учих, много научих, много има да уча...
В желанието си да бъда най-добрата майка понякога съм грешала. Вероятно все още греша. И със сигурност ще греша... Грешките са от любов. Вярвам, че има и прошки от любов...
 
Честит рожден ден, мое Слънце! Мое първо Слънце...
Бъди ми здрава и щастлива!
Следвай и най-смелите си мечти!
Щастлива съм, че Ти си моето първо Слънце!
И ти Благодаря!

Обичам те!

.

магична йога - тук и някъде

Поздравът на елементите: 

Огънят - запали се едновременно с отваряна на дланите и усетих пламъка. Описа обръч около мен, а после се превърна в бохча - като бонбон с хартийка. Усещах го особено - не изгаряше, а само приятна топлина, завихрена от пек повей... 
Акаша - изключително силно и плътно усещане за осмица, разноцветна, преливащи цветове...

йога - нидра - Камбаната... 

Станах звук, а после този звук полетя и осъзнах, че събужда други звуци с полета си... Получи се хор от звуци с Вълшебна музика... 
Прекрасно, леко, сигурно, спокойно, райско... 


Изключително силно усещане за отнасяне и за присъствие - т.е. и съм тук и съм някъде... 
И толкова... балансирано... 

.

магична йога - Змията - спирала

медитация - Змията... 

Огненото кълбо в основата разтваряше пламъците си като листа на цвете и се откри яйцето. Змията започна да се издига нагоре. Първо правеше кръг около всяко кълбо и след това през него се издигаше нагоре към следващото.. Когато стигна най-горе, продължи да се издига бавно, някак тържествено, нагоре описвайки спирала, като тялото ѝ се превръщаше в навита пружина... Много бавно се издигаше в посока все нагоре. Виждах светло синьо, прилично на небе, но знаех, че не е нашето небе... Изведнъж пред нас, леко вляво го видях, избухна бяла светлина. Много прилична на тази,която с която се отвори яйцето в основата, но много по-силна, по-мощна.... Ослепителна, но аз я гледах... И...време е за  връщане... Змията се спускаше, развивайки се по спиралата. Когато яйцето се затвори, сякаш изведнъж за частица секунда се отвори и излезе светлина... като намигане от Змията. 
Беше...спокойно, сигурно, леко, усещане за цяло, сякаш всичко това е ... ежедневие, нещо съвсем обичайно... 

йога-нидра - Реката... 

Беше спокойна, пълноводна. Не разбрах дали бях в лодка или аз си бях лодката... носех се по реката. Виждах първо левия бряг - висок, около метър над нивото, спокоен, много приличен на десния бряг. Реката направи първо завой надясно. Сетих се, че винаги тази река е започвала с десен завой... След завоя беше почти права, по-широка, с ниски брегове. От пълноводието реката бе наводнила левия бряг... Водата бе някак сиво-синя, мътнееща. Време е да се прибирам... 

И пак ми е... леко, малко смущаващо от мътния неопределен цвят на водата, но някак знам, че това е процес... за добро... 

.

магична йога - с Орела на разходка

Медитацията - балансиране на чакрите...

Огнените кълба, които пулсират и се въртят в центровете са бели...
Когато минахме над коронната осъзнах, че не са просто бели кълба, а това е моето съзвездие във Всичкото. И то имаше форма на дъга...

Йога - нидра... - Орелът...

Преди няколко дни гледах кадри от Мачу Пикчу и бях /за кой ли път/ впечатлена от мащаба и природата - острите върхове на съседните хълмове.
Днес бях на такъв склон, край мен такива остри върхове, но не болезнено остри, а по-скоро красиви и правилни, зелени, спокойни... 
Орелът дойде от дясно и после пак на дясно си отиде... Започна да прави кръгове пред мен, не само кръгове, а и различни фигури. Знаех, че това е Танц на Радостта, че сме заедно. Това бе неговото приветствие. Усещах най-чиста радост и спокойствие... 
Орелът ме поведе над планините, те са зелени и все такива островърхи. Изведнъж под нас е Мачу Пикчу. Виждам още по-ясно мащаба на строителството, величието на природата... И едно усещане за безвъзвратно минало, макар и впечатляващо. 
С орела минаваме леко на ляво и посоката е лека дъга. /като онази дъга от медитацията.../  Вече знаех, че ще минем над седем такива хълма с плато и Мачу Пикчу е първият от тях, съответстващ на корена... Но някак и знаех, че това плато не е естествено, а се е получило вследствие на строителството на града... 
Когато видях следващите плата, те бяха покрити със зелени гори. И никаква следа от неприродна дейност. Виждахме ги /с Орела/ всичките, точно разположени в дъгата. Пожелах да видя по-близо един от тях. Спуснахме се към Сърдечния. Изведнъж се оказахме в огромен каменен град. Дърветата, които виждахме от горе, бяха зелени облаци, които имаха за цел да пазят града. Но те не пречеха на слънчевата светлина да огрява величествения град. Изненадата ми бе, че освен пирамидалните, правилни форми, пресечените пирамиди имаше сгради с кръгли куполи. Попитах и разбрах, че във всеки следващ град, те са все повече. Колкото е по-висш, извисен, те са повече. Куполът е символ на висшето, на божественото... След това отново полетяхме над градовете и... се прибрахме. 
Орелът изпълни Танц на Обещанието, че скоро ще сме пак заедно... Полетя на дясно, откъдето дойде и си отиде...   

Усещам хармония и мир в себе си...
Усмихвам се...

.

безлунна нощ

Август е навън. Нощта безлунна...
И без причина аз пак съм будна...
Край реката вятърът е подивял,
а люляците пеят с есенни листа...
И колкото и да е жежко лято в дните,
нощите с прохлада се тешат...
Нощите са за мечтателите смели
и за звездобройци безразсъдни...
Звезда си търся в нощното небе,
мечтата своя да й поверя с надежда,
да я изпълни, щом тръгне тя да пада...
Но не е ли по-добре ръкави да запрятам
да я изпълня както само аз умея,
с моето сърце да си я сътворя...

.

падащи звезди

Звездите падащи, някои казват, са красиви... 
Аз пък мисля, че са тъжни и самотни...
Сред безброя техен из безкрайното небе...

.

маргаритен юни

снимката е тук...

Юни е тук!
Моят месец!
За мен юни е полски маргарити в букет ливаден. Юни е и рози.
Но днес е маргарити бели!
Снимката ме намери във ФБ. И не е случайно. 
Усмихна ме. Омиротвори духа ми, започнал леко да нервее от работния ми ден в съботно време. Повика блогуващата ми муза и аз съм тук. А тя, музата, явно е имала нужда от подобна магия, за да се събуди.
Юни е месецът мой! На границата между пролет цветна и лято жарко. Юни има всичко. Зелен и цветен. Слънчев и дъждовен. Юни е цвят, но е и плод. Юни е средата на годината. Средата на живота...
Юни си е Юни...
Месецът мой е!
Сега спокойна, цветно-маргаритена, продължавам с работната си муза. 

.