И без причина аз пак съм будна...
Край реката вятърът е подивял,
а люляците пеят с есенни листа...
И колкото и да е жежко лято в дните,
нощите с прохлада се тешат...
Нощите са за мечтателите смели
и за звездобройци безразсъдни...
Звезда си търся в нощното небе,
мечтата своя да й поверя с надежда,
да я изпълни, щом тръгне тя да пада...
Но не е ли по-добре ръкави да запрятам
да я изпълня както само аз умея,
с моето сърце да си я сътворя...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар