Йога - нидра...
Камбана... Звън...
Звукът ме превърна във вятър... над пясъчни дюни, пустиня... Носех песъчинки със себе си. Прелитах на оазиси - зелени, зелени... Знам, че има живот, има много хора, но никой не се вижда... Сега знам, че са се скрили от мен - вятъра. Отново пясъци и оазиси...
Край мен вятърът носи златни песъчинки. Увита съм с бяла забрадка и нося дълга бяла рокля. Нося крина с жито, а край мен са децата ми - три - четири - пет... Не знам колко са. Малки, полуголи, мургави... подходящи за пустинята :) Аз съм в ежедневие, което е много спокойно. Детски смях и игри има край мен...
Много силен звук... и аз отново съм вятър, развяващ бяла забрадка... пясъци, оазиси и пусти дюни...
Малко по-късно...
Още съм в онова състояние, което усещах там - спокойствие, мир и хармония...
Сякаш без причина се насълзяват очите ми... Много е силно... и ми е тъжно...
Част от мен все още е... там... Продължавам да плача...
Знам, че когато бях там се случи още нещо. Не си спомням, точно както след сън забравяме сънищата си. Знам, че беше нещо важно, но вероятно ми е рано да го видя...
Сънят...
Бях Там... Правех нещо, а край мен има четири малки деца. Игри, смях. Знам, че това са мои деца.
Все още сънувам, но сякаш съм будна и си повтарям съня с подробности, за да не го забравя когато отворя очи. Всичко е ясно при повторението и аз знам какво съм правила преди да видя децата край мен. Беше нещо важно, но в същото време и обичайно за мен /там.../.
Но... събуждам се и помня само децата край мен. Ние сме в нещо като пещера, над нас има скали и отвори. Топло е.
Още един сън...
Там съм... Пак имам много деца... Връщам се отнякъде и прегръщам най-малкото, което никой не знае бащата...
Интересна нощ :) Сигурна съм, че е продължение.
А продължението... предстои... :) :)
.
Йога - нидра...
Имам среща с орела пред храма...
Отивам пред един храм, отивам пред друг... Орелът го няма...
Обикалям край всеки храм, за който се сетя... Няма го...
Ето го... Вие се над Деветашката пещера... Виждам отворите, през които струи светлина, слънчева. Орелът ме повежда навътре. Но не става тъмно. Следвам го навътре и по-навътре и...
Изведнъж се озоваваме пред източен храм. Запустял, обрасъл с дървета, оплетен с лиани. Орелът лети между дърветата, слънчевата светлина струи на стълбове между клоните. И е зелено, много зелено. Тихо е, но аз знам, че има много живот, въпреки, че не виждам нищо живо, освен орела.
Там сред дървета, лиани, руини... Чувствам спокойствие. Попитах орела, ще ме заведе ли вътре. Описа голям кръг и ме заведе на широка поляна, и... ме изпрати...
След седмица...
Отново имаме среща пред храма. Обиколих храмовете на света, а моят Орел ме чакаше пред голяма, величествена пещера. Беше по-голяма от миналия път. Полетях след него. Да, аз наистина мога да летя и това изобщо не подлежи на съмнение! И никакви спорове по въпроса :) Орелът ми показва детайли, предимно арки. Всякакви - малки, големи... Влизаме в различни по големина тунели, минаваме през различни зали. Тъмно е, но има една особена светлина, така че всичко се вижда.
Сега сме в голяма зала, по средата й тече пещерната река. Там, тя е направила езеро. Водата е спокойна с много проблясъци. Знам, че с тези игри на светлината реката ми говори. Особено е. Ведро и спокойно...Тези проблясъци са и музика. Вълшебно е. Танцувам и това е моя отговор на казаното от реката... Вълшебно е... светлини, музика, танц, разговор...
Искам да остана, но Орелът ме повежда към изхода...
.
Йога е магия!
И вълшебство!
Йога нидра...
На брега на синьо и спокойно море съм. До хоризонта, а и след това е спокойствието.
От дълбините на морето излиза-излита величествен бял кон. Взима ме на гърба си с морски полъх. Гривата ухае на водорасли и сол. И е много удобна за захват. Сигурно ми е. Белият кон полита над равната повърхност и се отправя към хоризонта. Вятърът оплита косите ми с конската грива.
Изведнъж вълните стават по-високи от нас. Това е морската буря. Вълните, черни-тъмносини, се бият една в друга. Виждам коня като бяло петно сред бурното море. Аз съм малкото черно нещо, което се държи здраво за гривата му. Няма хоризонт. Всичко е море - бурно и страшно. Но няма страх, има знание, че така трябва.
Бурята си отива така, както е дошла - изведнъж. Слънцето изгрява. Пред нас морето е равно, с леки вълнички, които слънчевите лъчи позлатяват. Небе и море се сливат...в сияние златно... Слънцето ми носи мир и... радост... златна радост...
Водачът ми - белият кон, забавя полет и се приближава към брега. Това не е обикновения бряг, откъдето ме взе. Този бряг е слънчев, златен...
А аз съм... РАДОСТ...
Това е НОВО. Със сигурност няма да е единствено.
Защо тук?
Може би защото с йога опознавам, осъзнавам своята женска същност...
По магичен и вълшебен начин...
.
Средата на септември е.
Преходът от лято в есен. Смяна на летни навици със зимни :)
Най-трудовото ми лято е към края си. Лятото, което ми донесе толкова много удовлетворение от свършеното. В никакъв случай не си приписвам заслугите на всички край мен. Всички дела и резултати бяха възможни само с общата ни работа. Затова пък има и удовлетворение от моите "началнически" способности ;) Брех, какви способности открих това лято ;) ;) ;) Надявам се, че няма оплакващи се. Пък то... дали пък смеят ;) ;) ;)
Така... средата на септември е...
Все още дните са жежки, но нощите носят прохлада с есенен привкус. Сутрешната разходка е свежа, енергезираща, а вечерната е релаксираща...
Не успявам да се настроя на вълните на ежедневието. С надежда, че до края на септември и това ще се случи, продължавам с хаотичните си дни.
В нощта на пълнолуние май е повече от нормално подобни хаотични мисли и настроения да ме навестяват.
Емиии... така е когато мойта муза е тук ;)
.
Енергия... Да, това е състоянието ми в изминалия месец.
Имам си "бягството", имам си енергия в изобилие, имам си и делата.
Случват ми се дни, в които вечер не мога изброя всичко, което съм свършила през деня. Това съвсем не е лошо, удовлетворението е неописуемо.
Градина, къща, слънце, плодове, зеленчуци - изобилие от работа ;) Преди седмица успях дори да легна на хамака... за петнадесетина минути. Преди ден ми се случи за около цяяял половин час ;) Е, беше се посмрачило, че даже и мръкнало, а вечерния хлад беше в повече и се наложи да си намеря стоплящи завивки. Но пък си заслужаваше усещането за покой и блаженство след дните ми изпълнение с действие.
То, действието си е ежедневие. Имам дни на "градска почивка", в които посвършвам и другите задачи, а после отново дните са градина, слънце, плодове, зеленчуци... Определено ми харесва това ежедневие. Задачите в една селска къща са разнообразни, нетърпящи отлагане и изискващи своето си време.
С особено удовлетворение откривам у себе си една способност - да съм организатор и то какъв... ;) Истината е, че и до сега съм си мислила, че се справям в организирането на това и онова, но тия дни с увереност мога да се похваля - успявам и то доста добре. Под мое ръководство и контрол всичко е по-лесно, резултатно и най-вече спокойно. :) :) :) Пък съм си и скромничка ;)...
Исках мнооого още да подраскам тук, ама... толкова.
Спорен ден!
.
В резултат на юнските жеги, с добавка на юлските, храстите на баира срещу прозореца ми изглеждат като през септември. Жълтокодовият северозападен хладен вятър при всеки порив донася песен на есенни листа. И странно силен аромат на есенни дни...
Успява да ми навее и такива настроения...
Не искам. Не ги искам сенните минорни настроения. Искам си лятото. Искам слънце и топлина. Съобразявайки се с предупреждението: "внимавай какво си пожелаваш", правя важното уточнение - топлина не значи адска жега ;)
Сега по същество. Не, че до сега не беше :)
Лятото ми е необичайно. Сякаш всички се сетили сега да работят. Що спаха цяла година? Аз, нали съм си отговорна, ще си свърша моята работа, но и ще си намеря време за моето лято.
Скоро се замислих, че "моето" лято от години не означава "море". До тогава не можех да си представя лято без море. Е, явно можело. Мисля, че не ми липсва.
В момента моето лято има едно желание - тишина и градина в полите на планината. Сигурно с децата ще измислим и други дестинации за някой и друг ден, но основното е - градината. За съжаление все още имам само двата официално почивни дни за зареждане на батериите. Но все по-често усещам, че имам нужда от повече.
Обещавам си - скоро ще е! При първа възможност изчезвам :)
Сред градината, тишината, цветята, зеленчуците, плодовете, билките, птиците /имаме си домашни косчета/, катеричката /намерила лешника и май няма да остави за нас, както го е подхванала/, щурците, комарите, мухите /май прекалено стана/, слънцето и сенките се чувствам истинска, цяла, спокойна, доволна... С по-малко думи -Аз съм си!
Градът ме натоварва. То не е и кой знае колко голям град. Не мога, а и не искам да си представя ако е по-голям. Искам си бягството. Лятното. И вече е време. Скоро...
Сега ще слушам вечерната песен на градските жаби. И на вятъра белязан с жълт код и есенен привкус...
А в ранно утро птиците изнасят дооста приятен концерт за началото на деня.
До утрото...
.
Време е за билкобер...
Е, той отдавна започна, защото билки не се берат само на Еньовден, а тогава когато им е времето.
Вчера си набрахме еньовче, жълт кантарион, камшик. Намерих си върбинка и бял равнец. Синята жлъчка все още не е нацъфтяла, та ще почака поне седмица.
Липата е изсъхнала, лавандулата и тя. Прибрала съм си петопръстник, цвят свирчовина, джоджен, мента, маточина, живовляк, салвия. Събрах си розови листа. Мисля, че ще са и ефектна добавка към всяка комбинация от билка.
Сигурно не се сещам за всичко прибрано. Тепърва ще събирам и още. В градината скоро ще нацъфти лофант. Ментата отново ще може да се бере. Видях пресни стръкчета маточина. Риганът е пред цъфтеж. Миналата седмица от градинския ми кантарион си залях с олио в бъркан и сега стои на слънце. Скоро невен ще огрее в градината и ще дойде време за мехлем.
Харесват ми тези занимания. Носят ми релакс. И със сигурност голяма полза. Поне знам от какво си правя запарки. Е, не е възможно всичко, което ми потрябва да си събера сама, но поне това, което мога...
Миналата година видях семена от ехинацея. Разбира се, че си купих ;) Оцеляха две стръкчета. И започна да цъфти. Наистина е изключително красиво.
Жълтата комунига е започнала да цъфти. Мисля да си събера от нея другата седмица. Ще стане идеална възглавничка за лека нощ. В комбинация със хмел, четох, че било вълшебно :) Ще се пробва ;)
Харесва ми да експериментирам. Но винаги има една граница, която не бива да се прекрачва, когато в нещо не съм сигурна. Каквото и да си говорим, тук става дума за здравето ни. Но когато в нещо съм сигурна, а тази сигурност не е от една прочетена статия, се чувствам в стихията си.
Стихия... ;) нали?
.
