И вълшебство!
Йога нидра...
На брега на синьо и спокойно море съм. До хоризонта, а и след това е спокойствието.
От дълбините на морето излиза-излита величествен бял кон. Взима ме на гърба си с морски полъх. Гривата ухае на водорасли и сол. И е много удобна за захват. Сигурно ми е. Белият кон полита над равната повърхност и се отправя към хоризонта. Вятърът оплита косите ми с конската грива.
Изведнъж вълните стават по-високи от нас. Това е морската буря. Вълните, черни-тъмносини, се бият една в друга. Виждам коня като бяло петно сред бурното море. Аз съм малкото черно нещо, което се държи здраво за гривата му. Няма хоризонт. Всичко е море - бурно и страшно. Но няма страх, има знание, че така трябва.
Бурята си отива така, както е дошла - изведнъж. Слънцето изгрява. Пред нас морето е равно, с леки вълнички, които слънчевите лъчи позлатяват. Небе и море се сливат...в сияние златно... Слънцето ми носи мир и... радост... златна радост...
Водачът ми - белият кон, забавя полет и се приближава към брега. Това не е обикновения бряг, откъдето ме взе. Този бряг е слънчев, златен...
А аз съм... РАДОСТ...
Това е НОВО. Със сигурност няма да е единствено.
Защо тук?
Може би защото с йога опознавам, осъзнавам своята женска същност...
По магичен и вълшебен начин...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар