искам зима

В ден почти последен за декември, предложих разходка в планината. 
Декември - месец е за зима, за студ, за сняг. Не една и две безснежни Коледи сме имали. Не една и две години нови посрещали без сняг. Но толкова... безсрамно топло...
Истината е, че сняг очаквах поне на върха на планината. А то... Пътят сух и проходът отворен. Тук-таме, по сенки най-усойни, мъничко снежец е оцелял. Слънцето усмихва се като през април и даже вятърът не е като за декември.
Така е, разочарована съм от неуспешната екскурзия. Приготвих се да снимам сняг, а се нагазих в майска кал...
Зимата не е сезонът ми любим. Но топлото безсрамие на декември  /а по прогноза и за началото на януари/, ми идва в повече. Искам си зимата с големи бели преспи. Дърветата облечени с дебели пухкави дрехи да се кипрят под лъжливо-топли слънчеви лъчи. Да се разхождам и пъртина да си правя. Снегът да скърца под краката и да усещам смисълът на думите "здрав студ"...
После в стая топла... край камина с огън жив... или бумтяща печка с чайник вдигащ пара с ухание на лято...
Да... размечтах се... или потънах в спомени творящи мечти желани...
Искам си зимата!
За да мога да се зарадвам на възраждащата пролет...

.

за коледния дух

Днес наминах ТУК за рецепта коледна. Харесвам този блог и с удоволствие се разхождам.
Но днес се натъжих... "Всеки е имал своите мигове Коледа..." 
Дааа... Обаче, когато аз бях дете, Коледа нямаше. Традиция и спомени за Коледа няма. 
Но има друго. Спомен за топлина в зимен ден. Спомен за уют домашен...
Сега създавам Коледа за децата си. Скоро те ще го правят за своите деца. Дано им е по-лесно. Надявам се да съм успяла те да имат и спомен. 
Може би, когато децата са по-малки е по-лесно. А може би сега е по-лесното. Защото идеи имат по-свежи от мен. Но и изисквания имат по-сериозни. Дали успявам? Ще се разбере...
Коледа и Нова година - поводи за събиране на семейството в по-разширен състав. Винаги съм била от страната на посрещащите. Та дори и да сме ходили другаде ние. 
В късите и студени зимни дни уюта на домашното огнище ми се иска да е притегателен център и за моите деца. 
Но в какво се изразява този уют? В живия огън? Хубаво е, но не винаги е възможно. В аромата на печена тиква, на канела, на щрудел? Или портокалите и мандарините? 
Сигурно от всичко е необходимо. Но най-много от обич има нужда. 
Аз имам обич за всички... винаги... Но тогава не се ли обезценява? Не се ли приема за даденост? А може би... не успявам да я дам...
Защо ли се разминаваме /за сега/ с коледния дух?
Е, има време.
Надявам се...

.

за мен

за мен си е...

"Помълчи и послушай вътрешния си глас. 

Вместо да се луташ в умуване, довери се на интуицията си. 

Ти си най-важният в този свят - 

подари си време и тишина, за да чуеш себе си..."

Дийпак Чопра

умората

Умората се натрупва, наслагва, притиска, затрупва...
Не я искам, не я викам, но тя е толкова прилепчива, че използва всяка пукнатина в настроението и ме връхлита сякаш изневиделица. 
Умората е тъй обезсилваща, че забравям всичките си добри намерения и дела, които са част от мен и определят същността ми. С други думи - умората ме прави непозната дори и за мен.
Неочаквана и неканена се настанява. Забравя да си иде, дори да й повтарям, че искам да съм действена. 
Не е умора на тялото. По-скоро умора на духа ми. Нямам си обяснение. И лечение си нямам. За сега. Дано да е за кратко. 
Не понасям умората, която ме прави сива, безсилна, робиня на мисли пораженски.
Имам нужда от... дори и мислите ми са едни такива сиви и бавни, бавни... 
Уморена съм и от оптимизъм. От всичките писания за по-хубави мисли. Искам мислите си ясни и чисти. Без влияния странични. 
А имам нужда от...  цвят и обич...

.

лесно е...

"Колко по-лесно е да си щастлив когато си далеч от всичко..." - изразено мнение във ФБ.
Ами, да... Лесно е... Далече... от всичко... 
Лесно е бягството.
И какво значи всичко? Реалности... задължения, необходимости... Все неприятни или по-скоро неща, за които трябва да се положи усилие. 
Лесно е... по течението...
А отговорността е усилие. Отговорност към себе си и към другите. 
Другите... които те обичат...
Много, много мисли ме се извървяха, ако ги изпиша ще се превърна с мърмореща досадница. А темата е дълга и обширна, но ще е за друг път.
Сега по-добре е да се скрия в съня...

.

подготовка за зимата

Цветята, радвали се на простора на терасата, под угрозата от първата слана се налага да намерят своето по-топло място за зимуване. Това правя в последните дни...
Добре, ама мястото е ограничено и се налага да се правят компромиси. През лятото всяко цвете е показало своята прелест, а сега ми е тъжно, че ще трябва да се сгъчка с другите, уникални по своему. 
Вече са прибрани всички топлолюбиви растения. Очаква се, според различните метеорологични сайтове, температурите да са от минус един до плюс два. Тази година май по-рано се налага да ги прибирам. До няколко дни ще прибера и мушкатата, те издържат на два-три минуса. 
Идеята ми беше, че тия дни се занимавам със зазимяване и подреждане за новия сезон. Странното е, че не ми е досадно както друг път. Може би усещането за топлина ценя повече и очаквам уюта на топлата стая...
Топлина... винаги желана...

.

сиво

Отиде си септември...

Дъждовно ми е на душата.
Студено ми е.
И сънливо ми е.
Много сиво.
Слънцето дъгата скрило.
За зимен сън мечтая.
Като Меца...

.