Декември - месец е за зима, за студ, за сняг. Не една и две безснежни Коледи сме имали. Не една и две години нови посрещали без сняг. Но толкова... безсрамно топло...
Истината е, че сняг очаквах поне на върха на планината. А то... Пътят сух и проходът отворен. Тук-таме, по сенки най-усойни, мъничко снежец е оцелял. Слънцето усмихва се като през април и даже вятърът не е като за декември.
Така е, разочарована съм от неуспешната екскурзия. Приготвих се да снимам сняг, а се нагазих в майска кал...
Зимата не е сезонът ми любим. Но топлото безсрамие на декември /а по прогноза и за началото на януари/, ми идва в повече. Искам си зимата с големи бели преспи. Дърветата облечени с дебели пухкави дрехи да се кипрят под лъжливо-топли слънчеви лъчи. Да се разхождам и пъртина да си правя. Снегът да скърца под краката и да усещам смисълът на думите "здрав студ"...
После в стая топла... край камина с огън жив... или бумтяща печка с чайник вдигащ пара с ухание на лято...
Да... размечтах се... или потънах в спомени творящи мечти желани...
Искам си зимата!
За да мога да се зарадвам на възраждащата пролет...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар