лятна буря

Тези облачета не правят дъжд, нито буря.

Но само това се появяваше от време на време в последния месец. Но днес е малко по различно. Няколко пъти небето се покриваше със сиви облаци, притъмняваше, но... отнасяше го другаде. 

Сега дъждът е тук. Добро начало, но докога? 

Виждам дъжда. Усещам дъжда. Помирисвам дъжда. Все дъждовни настроения.

След тежък ден, на задуха и жега, сега усещането е друго. Дъждът е в началото си, но е обещаващ. Започна тихо, малко плахо. Сега е в силата на летния порой. Земята е жадна и попива всяка капка. Листата на дърветата потрепват от забравени усещания. Харесва им и сякаш се наперват, за да поемат повече от разхладителния и освежаващ летен дъжд.

На терасата се усеща свеж повей. И онзи летен мирис на дъжд...

Пречистващо е... За природата и за мен... И се диша някак по-леко. Въздухът има особен мирис... на озон... 

Отсрещния баир се крие зад бялата завеса на дъждовните капки. Слънцето би трябвало да е на залез... Притъмнява... Гръмотевиците слизат от балкана и все по-бързо се приближават. Усещането за лятна буря е все по-пълно. Пороят не отслабва своя устрем в желанието си да напои жадната земя. Орехът доволно поклаща клони и приветства дъждовния момент. Лешникът, с неустояли и пожълтели листенца тук-там, и той кима одобрително.

Усилва се още дъждът. Завесата отсреща все по-бяла и плътна е. По-леко се диша. Много по-леко...

Лекотата се усеща от цялото ми тяло. Тя е и в мислите ми, които преди час се чувстваха ужасно затъпели...

Ето това е летен дъжд, все по-силен и пороен... Дали е възможно да се усили още?

Хубавото е, че няма силен вятър, който да го навява. Терасата все още е много приятно място за съзерцание и вдъхновение. Сама съм и се наслаждавам на чувството на лекота, което ме завладява и изпълва с всеки изминал момент на лятната буря.

Дъждът утихва... Десетина литра е, не е много, но все пак е нещо.

Но след себе си оставя така жадуваните хлад и свежест...

Искам да запазя този момент...

Ще се отдам на усещането за лекота и жизненост в началото на лятната нощ...

.

лято е вече

Първият летен ден е. 

А жегата не е юнска...

Обаче на мен ми е едно особено мисловно.

Едва ли е от времето. Или пък е от него? 

Както и да е. По-важното е, че сега съм тук.

Днес ми е работно. Истински работно. Но не е онази домакинска работа дето край няма. От нея да се скрия не мога, но все пак днес я позаобикалям. За сега...

Да се върна на мисловния процес. 

Забелязала съм, че когато имам работа и седна на компютъра, за да я свърша, винаги ми идва особена муза да пиша. Как прозвуча - да пиша... Силни думи са. За мен по-скоро се отнасят други. Може би по-подходящи са - опит да подредя мислите си в думи. То едни мисли. До сега изписах не малко думи, но май нищо не казах и не показах впечатляващия си мисловен процес. Та...

Днес си мисля за лятото. За Еньовден, който тази година е в неделя. За празниците и делниците на тези, живели преди нас. За днешния човек лятото е време за отпуски и почивки. Преди е било най-работното време. Време за жътва. 

Въпреки, че днес си отметнах вече доста от работата, която имам пред мен, си мисля колко сме се омързеливили. Търсим на работата лекото и на баницата мекото.  Това правило не ми е било по душа никога. Но го виждам прекалено често край мен. 

В такъв момент искам да се разгранича от другите.  И свършвам всичката си работа в много кратки срокове. Просто ми се доработва. Истински. Като днес... 

Ето дори имам време и за тук. Всъщност не липсата на време не ме води по-често тук. Нито липсата на мисли, които да си подреждам. Но го няма онова особено усещане, наречено муза. Понякога музата се навърта наоколо, но бързо отлита като пролетен ветрец. Дали сега ще ме навестява по-често, натежала от нетипичните юнски жеги?

В неделя е Еньовден. Един ден с особено излъчване и с моята симпатия. 

От сега усещам, че тази неделя ще е особена за мен.

По-добре е да пиша после.

А днес... до тук денят ми е особено ползотворен. 

И продължава...

.

позитивно

Позитивно е.

И топло е.

Направено е със любов.

И нежност.

Като дъщеря...

Благодаря й!

С обич!

Защото зад обикновеното листче има много.

А то не се описва.

Чувства се...

.

в миналото

Днес отидох на място, където преди повече от двадесет и пет години съм ходила всяка вечер. Години наред... С желание...

Място, което можеше да се определи само с думите райски кът.

Сега е пусто. Запустели са и съседните имоти. Все едно никога не е имало хора. 

Лозята и овощните градини, създавани с толкова труд и желание са непроходими гъсталаци. Дънерите на лозите и призрачно извисяващите се изсъхнали клони на големите дървета показват, че все пак тук е имало живот различен от сега.

Стана ми тъжно... Времето безвъзвратно отминало с младостта на едно поколение... Времето на моето детство.

Спомените ме усмихваха и натъжаваха. Откъснах си клонки от цъфналия жасмин, който все още се бори с нашествието на другите храсталаци. Уханието му и сега ме прави тъжна... а обичам този неповторим аромат...

Не съм сигурна дали ще отида някога пак. Не направих снимки. Искам спомените ми да бъдат онези, отпреди двадесет и пет лета. Та това е четвърт век...

Снимах треви и полски цветя. Снимах пеперуди и буболечки. 

Природата... 

Току що се сетих за нещо, което прочетох тази вечер - "Този свят не ти дава нищо, което не може да си вземе обратно..."

Не ми се говори повече...

Тъгата в мен е повече отколкото ми се иска. 

  
.

с усмивка

Събудих се с усмивка.

Слънчев лъч през прозореца наднича.

След едноседмичното облачно и дъждовно време, това утро ме кара да се усмихвам, че и да си пея :) 
Денят е обикновена неделя, но слънцето я направи особена. Особено топла и много усмихната. 
Ей така, дори и без причина...
Хубаво е с усмивки :)


.

"Алеф"

"В магията - и в живота - съществува само настоящият момент, има само СЕГА. Времето не се мери така, както се пресмята разстоянието между две точки. "Времето" не минава. Човек изпитва огромно затруднение да се съсредоточи върху настоящето, все мисли за това, което е извършил, как е могъл да го направи по-добре, какви са последствията от неговите действия, защо не е действал както е трябвало. Или се безпокои за бъдещето, какво ще прави утре, какви мерки трябва да бъдат взети, каква опасност го очаква зад ъгъла, как да избегне онова, което не желае да се случи, и как да постигне това, за което винаги е мечтал... 

Миналото и бъдещето съществуват единствено в нашето съзнание.

Но настоящият момент е отвъд времето - той е Вечността...

- ... Време е да тръгнеш, за да се върнеш към настоящето"

"Аз съм в точката Алеф, където всичко е на едно и също място по едно и също време."

"Алеф" - Паулу Коелю

Преди няколко дни прочетох книгата на един дъх. Отдавна не бях чела по този начин. 

Завладяваща... Провокираща мислите... Търсеща в душата ми...

И оставяща ме без думи. Все още се връщам към прочетеното, нещо, което не ми се случва често след като затворя последната страница.

Странното е, всъщност едва ли е странно, че книгата стоеше в библиотеката няколко месеца преди да посегна към нея. Чакаше си реда...

Книга, която заслужава да се прочете... в точния момент. 

.

за пролетта

Пролетта е най-женския сезон... за мен.

Всяка пролет такива са усещанията ми.

Може би заради променливите настроения на най-женския месец - март.

А може би и заради не по-малко капризния април.

Сигурно и заради природата раждаща се след зимния сън. И аз родих децата си през пролетта :)

Цветница и цвете - асоциации за жена и за дете са в мен. Цветницата днес бе най-капризната жена - ще се усмихне, после и намръщи. Песен ще запее, а после и сълзи от нищо ще пролее. 

Във всеки полъх се усеща аромат на пролет. Всеки слънчев лъч е топлина. Всяко клонче е живот от пъпките родил се. Всяко цвете е усмивка с нежност. Всичко... пролет е.

Пролетта е сезонът мой. В късна пролет съм родена. Жена съм... и съм цвете, кой каквото и да си говори. Понякога бода, но и розите красиви имат си бодли. От бодлите имам нужда за защита... и самозащита.

Пролет животворна - стихче почваше така... Така е. 

Пролетта твори живот и красота, топлина и нежност. Пролет, Цветница, цветя, жена... 

Честит празник! 

.