йога - нидра - Водното конче
Водното конче - мислех си, че му трябва поне някоя локва край морския бряг. Но...
Не то дойде към мен, а аз като вятър се понесох над пустинята и отидох при едно. Сравнително малко, водно пространство - няколко метра в диаметър. В края му имаше папур и там ме посрещна Водното конче. Аз бях посетител, гост.
Кончето започна да танцува, а крилцата му пречупваха светлината в многоцветие. Това е Танцът на посрещане. Около водата, чиста, но тъмна, не е блатиста, е пясъчната пустиня. Знам, че малко назад и вляво е Оазисът с много живот. Онзи, който съм виждала с Вятъра. Но сега сме в нещо като падина и там е водата.
Появиха се още кончета - бързи, цветни, танцуващи. Разбрах, че с танца искат да ми кажат нещо, не е само танц. Помислих със съжаление, че не мога да разбера какво е, и изведнъж те ми показаха огромни книги, като цилиндри. Ситно изписани със знаци. Разбрах, че това е тяхната азбука, че имат много литература. Оказахме се в една голяма сграда - библиотека с много книги. Навсякъде танцуваха кончета и ми показваха шедьоврите. Беше тържествено като в храм. Помислих, че така трябва да е за всяка писменост и знание. Те са храмът.
После отново се пренесохме до Водата. Танцуващи кончета, усещане за спокойствие, музика, която не е само звук, а и цвят. Усещане за Радост и Благодарност, че съм допусната...
И отново Вятър ме довя на морския бряг, откъдето тръгнах. Беше толкова ВЪЛШЕБНО!!!! Приказно!
Цветовете, танца и музиката на Водното конче ще са с мен целия ден...
.
петък, 18 януари 2019 г.
четвъртък, 17 януари 2019 г.
магична йога - Тишината на Вятъра
Поздрав на елементите
Силен Акаша, мааалко по-слаб Огън, неутрални Въздух и Вода и...
Изненада - усетих Земята! Усетих тежестта на Земята...
йога - нидра - Камбаната
Та, Камбаната!... Тя май винаги ме води из пустиня. Понася ме Вятър, Вихър, аз съм Вятърни Вихри... Носех се из пустинята, леко спокойно... И...
Та, Камбаната!... Тя май винаги ме води из пустиня. Понася ме Вятър, Вихър, аз съм Вятърни Вихри... Носех се из пустинята, леко спокойно... И...
Пустинята
разцъфтя... Пъстра, цветна, свежа, пълна с цветен живот...
Неописуема красота и лекота. Вихърът=Аз гали цветната пустиня, тя танцува. Като леко развълнувано море е...
Дюните сякаш са по-високи хълмове вече... Цветята се загубиха и се появи... Сняг... Вятърен вихър се носи над снежната пустиня, но е изключително тихо. Спокойно. Това е Тишината на Вятъра...
Отново силно усещане за мир, спокойствие и полет. Все пак съм Вятър...
Върнах се...
За пръв път по време на медитация се случи нещо, което никога не съм очаквала или предполагала - разплаках се...
А аз все пак съм Вятър... днес...
Дюните сякаш са по-високи хълмове вече... Цветята се загубиха и се появи... Сняг... Вятърен вихър се носи над снежната пустиня, но е изключително тихо. Спокойно. Това е Тишината на Вятъра...
Отново силно усещане за мир, спокойствие и полет. Все пак съм Вятър...
Върнах се...
За пръв път по време на медитация се случи нещо, което никога не съм очаквала или предполагала - разплаках се...
А аз все пак съм Вятър... днес...
.
сряда, 16 януари 2019 г.
магична йога - жена съм
полет над елементите
При летенето... винаги имах визия какво съм при полета през елементите. Земя - къртичеподобно, Вода - делфинесто, Въздух - Орел, Огън - Феникс, но за Акаша... нямах визия... до днес.
Днес се видях: Цветна спираловидна панделка - ДНК -подобна... Летях си из Акаша като панделката=Аз се усуквах около себе си /спирала/ и се промъквах сред обичайните космически тела - Звезди, планети със Сатурно-подобните пръстени, комети и всякакви светлини... Там, в Акаша, се забравях и си престоявах доста...
йога - нидра - Морският кон
Беше странно, а може и да бе съвсем нормално...
Конят си дойде по обичайния начин, на обичайното ни място за срещи. Беше Белият кон. Морето спокойно. Конят ме понесе, но по-бавно от друг път. Поехме на ляво, на по-хубавото място... Пред нас е плажа с широка пясъчна ивица, наляво са леки хълмове, заоблени. Същите ония, които бяха пъстри от цветя и живот при други срещи.
А днес... бяха покрити със... сняг. Сняг имаше и по пясъка. Беше хладно, но конят ми даваше топлина. Морето - и то побеля, първо почти без вълни, мързеливо някак, а после и то се покри с лед. Беше ми спокойно, въпреки всичко. Беше като пустиня - бяла и студена, но тиха, спокойна.
Усещането за спокойствие е най-силно... Осъзнах, че само с Морският кон съм Жена.
С Орела - не знам какво съм, просто се сливам с него и нямам усещане за нещо отделно. Или ако съм отделно, нямам визия за жена. Същото е и с Реките - Водна или Космическа...
А с Коня съм Жена... Винаги красива, стройна, енергична, с дълги коси, с красиви дрехи - рокли.
Стана ми някак Цяло, след това осъзнаване за Жена...
Беше изключително усещане - като, че съм Аз, ама не съвсем...
.
При летенето... винаги имах визия какво съм при полета през елементите. Земя - къртичеподобно, Вода - делфинесто, Въздух - Орел, Огън - Феникс, но за Акаша... нямах визия... до днес.
Днес се видях: Цветна спираловидна панделка - ДНК -подобна... Летях си из Акаша като панделката=Аз се усуквах около себе си /спирала/ и се промъквах сред обичайните космически тела - Звезди, планети със Сатурно-подобните пръстени, комети и всякакви светлини... Там, в Акаша, се забравях и си престоявах доста...
йога - нидра - Морският кон
Беше странно, а може и да бе съвсем нормално...
Конят си дойде по обичайния начин, на обичайното ни място за срещи. Беше Белият кон. Морето спокойно. Конят ме понесе, но по-бавно от друг път. Поехме на ляво, на по-хубавото място... Пред нас е плажа с широка пясъчна ивица, наляво са леки хълмове, заоблени. Същите ония, които бяха пъстри от цветя и живот при други срещи.
А днес... бяха покрити със... сняг. Сняг имаше и по пясъка. Беше хладно, но конят ми даваше топлина. Морето - и то побеля, първо почти без вълни, мързеливо някак, а после и то се покри с лед. Беше ми спокойно, въпреки всичко. Беше като пустиня - бяла и студена, но тиха, спокойна.
Усещането за спокойствие е най-силно... Осъзнах, че само с Морският кон съм Жена.
С Орела - не знам какво съм, просто се сливам с него и нямам усещане за нещо отделно. Или ако съм отделно, нямам визия за жена. Същото е и с Реките - Водна или Космическа...
А с Коня съм Жена... Винаги красива, стройна, енергична, с дълги коси, с красиви дрехи - рокли.
Стана ми някак Цяло, след това осъзнаване за Жена...
Беше изключително усещане - като, че съм Аз, ама не съвсем...
.
вторник, 15 януари 2019 г.
магична йога - в пустинята
поздрав на елементите
Огънят - силен: Видях се златна, а край мен Огън. Пламъци изгаряха обвивката ми, излишното от мен. Същността ми - златна - излъчваше Силна светлина и здравина. Изобщо не знам защо го написах, но е точно това - бях Здрава.
Акаша - най-силно усещане: Акаша бе син. Безкрайността е наситено синя.
Танцът на Шива: Усещах топки енергия в ръцете. Изведнъж усетих, че не са само топки, а си имат опашки, подобие на кометите. Виждах ги жълто-златни...
йога - нидра - Камбаната
Камбаната... пак ме заведе из пустини и пясъци Аз бях вихър, играех си като дете - взимах си пясък от дюна и го разпилявах на друга... Усещах радост, свобода... Доста дълго бе, а после бях до оазис - поиграх си с листата на палмите... Понесох се, нали съм вятър-вихър, по пустите улици на Оазиса. Знаех, че има живот, но бе скрито от мен. Носех се някакво време и пак се върнах над пясъчните дюни. Пясъците бяха в Огнени цветове. Беше много, много спокойно, свободно, Радостно!!!
Изключително усещане за лекота и Мир имам сега!
.
Огънят - силен: Видях се златна, а край мен Огън. Пламъци изгаряха обвивката ми, излишното от мен. Същността ми - златна - излъчваше Силна светлина и здравина. Изобщо не знам защо го написах, но е точно това - бях Здрава.
Акаша - най-силно усещане: Акаша бе син. Безкрайността е наситено синя.
Танцът на Шива: Усещах топки енергия в ръцете. Изведнъж усетих, че не са само топки, а си имат опашки, подобие на кометите. Виждах ги жълто-златни...
йога - нидра - Камбаната
Камбаната... пак ме заведе из пустини и пясъци Аз бях вихър, играех си като дете - взимах си пясък от дюна и го разпилявах на друга... Усещах радост, свобода... Доста дълго бе, а после бях до оазис - поиграх си с листата на палмите... Понесох се, нали съм вятър-вихър, по пустите улици на Оазиса. Знаех, че има живот, но бе скрито от мен. Носех се някакво време и пак се върнах над пясъчните дюни. Пясъците бяха в Огнени цветове. Беше много, много спокойно, свободно, Радостно!!!
Изключително усещане за лекота и Мир имам сега!
.
понеделник, 14 януари 2019 г.
магична йога - Еднорогът
полета над елементите
Усетих, че най-много ми се летеше над Огъня...
Аз бях Феникс - златно-червен... Огнен феникс!
йога нидра - Морският кон
Морският кон излезе от спокойно море. Сини и златни проблясъци се носеха по повърхността. Конят е бял и ме взе от обичайното място на брега, мястото на другите ни срещи до сега. Когато достигна до плитчините се спря и ми изпълни Танц на Радостта от срещата ни. Понесе ме на ляво... по равната безкрайна пясъчна ивица. Аз също съм бяла и заедно сме Бяло. /надясно са ония скали, бури, пещери.../ Не продължи по пясъка, а поехме леко наляво към поляни с безброй цветя и цветове. Пред нас има леки хълмове - цветни поляни. Продължаваме нагоре, виждам, че зад малките хълмове има по-високи хълмове. Но има мъгли, които се разнасят, затова не се виждаха.
Сега пред нас са есенни хълмове - гори и златна есен, с всички топли цветове на есента. Продължаваме и над тях изведнъж виждам два високи планински склона, стръмни. Имам усещането, че проломът между тях е много дълбок, като пропаст, но... там, между тях, има пътека, която се вие покрай малка рекичка, красива и спокойна. Това ми напомня за Триградското ждрело, но не е толкова усойно. Продължаваме по пътя-пътека между двата склона. А те са зелени, покрити със иглолистни вековни гори - така са от самото начало, когато се появиха. Скали не се виждат никъде. Изведнъж пред нас, между тези склонове, се появи Слънце, силна златна светлина. Беше изключително топло.
Гледах омагьосана светлината, но нещо проблесна пред мен... Погледнах към коня и... на челото му имаше златен рог, който излъчваше същата такава светлина и тя пулсираше със светлината пред нас!!
Усетих магия... Ама изобщо не знам как се усеща магия, но това си беше точно това. После Конят - Еднорог разпери крила, за пръв път го прави пред мен... и ме остави на морския бряг.
Когато стигна до мястото на Танца се обърна, помаха с крила и се потопи във водата... Спокойна, проблясваща със златно-сини искри...
А аз... още съм... Магия...
.
Усетих, че най-много ми се летеше над Огъня...
Аз бях Феникс - златно-червен... Огнен феникс!
йога нидра - Морският кон
Морският кон излезе от спокойно море. Сини и златни проблясъци се носеха по повърхността. Конят е бял и ме взе от обичайното място на брега, мястото на другите ни срещи до сега. Когато достигна до плитчините се спря и ми изпълни Танц на Радостта от срещата ни. Понесе ме на ляво... по равната безкрайна пясъчна ивица. Аз също съм бяла и заедно сме Бяло. /надясно са ония скали, бури, пещери.../ Не продължи по пясъка, а поехме леко наляво към поляни с безброй цветя и цветове. Пред нас има леки хълмове - цветни поляни. Продължаваме нагоре, виждам, че зад малките хълмове има по-високи хълмове. Но има мъгли, които се разнасят, затова не се виждаха.
Сега пред нас са есенни хълмове - гори и златна есен, с всички топли цветове на есента. Продължаваме и над тях изведнъж виждам два високи планински склона, стръмни. Имам усещането, че проломът между тях е много дълбок, като пропаст, но... там, между тях, има пътека, която се вие покрай малка рекичка, красива и спокойна. Това ми напомня за Триградското ждрело, но не е толкова усойно. Продължаваме по пътя-пътека между двата склона. А те са зелени, покрити със иглолистни вековни гори - така са от самото начало, когато се появиха. Скали не се виждат никъде. Изведнъж пред нас, между тези склонове, се появи Слънце, силна златна светлина. Беше изключително топло.
Гледах омагьосана светлината, но нещо проблесна пред мен... Погледнах към коня и... на челото му имаше златен рог, който излъчваше същата такава светлина и тя пулсираше със светлината пред нас!!
Усетих магия... Ама изобщо не знам как се усеща магия, но това си беше точно това. После Конят - Еднорог разпери крила, за пръв път го прави пред мен... и ме остави на морския бряг.
Когато стигна до мястото на Танца се обърна, помаха с крила и се потопи във водата... Спокойна, проблясваща със златно-сини искри...
А аз... още съм... Магия...
.
неделя, 13 януари 2019 г.
магична йога - Фениксът
медитация - Змията
Змията, Змиите... И пак си беше обичайно - огньовете, яйцето-лотос, силната светлина... След издигане на Змиите, те ме поведоха напред, леко в ляво, без изненада към техния Змийски, Златен Замък /сега осъзнавам трите "З"/. Змиите ме подканят да побързам, но аз се бавя. Няма упрек, но виждам как портите на Замъка се затварят пред нас. Ние не спираме, за първи път продължаваме, прелитаме над стените на Замъка. Под нас всичко е с умалени кули, куполи... Същите, като Кулите и куполите, които се издигат и над стените на Замъка и се виждат от далече. Исках да видя колко са умалени и еднакви с тях, но Змиите ме прибраха по обратния път и...
Толкова за днес...
йога - нидра - Морското конче
Морското конче ме взе от онова, същото място на брега на морето, където са ни всичките морски срещи с него и Морския кон. Слънчево, светло, тихо, прозрачна вода. Кончето е обичайното - синьо-зелено, но днес имаше златисти проблясъци по него. Гмурнахме се и усещах мекотата и топлината на водата. Морското дъно е равно, светло е. Появяват се облите камъни като пътека и продължаваме напред. Знам, че вече е много дълбоко, но е все така светло. Водата продължава да е прозрачна. Пред нас се появи бяла арка, каменна. Минахме под нея и някъде в далечината се вижда нещо като Млечния път - някаква мъглявина, белеещо се. Научавам, че е нещо недобро.
С Морското конче продължаваме напред. Пред нас, леко в дясно се появява нещо като птица, сиво-черна, разрошена, която знам, че е феникс. От това знание се притесних, защото за мен фениксът е огнен, но се успокоих, защото разбрах, че този Феникс се е борил с недоброто и го е победил. Пред нас отново бе чисто и прозрачно.
От тук до края се наслаждавах на спокойствието и топлината, на мекотата на водата и цялата хармония край мен. Усещах и удовлетворение, защото по някакъв начин и ние с Морското конче сме помогнали да се почисти недоброто...
Чувствам се лека, топла, спокойна, мирна... ХАРМОНИЯ от всякъде...
.
Змията, Змиите... И пак си беше обичайно - огньовете, яйцето-лотос, силната светлина... След издигане на Змиите, те ме поведоха напред, леко в ляво, без изненада към техния Змийски, Златен Замък /сега осъзнавам трите "З"/. Змиите ме подканят да побързам, но аз се бавя. Няма упрек, но виждам как портите на Замъка се затварят пред нас. Ние не спираме, за първи път продължаваме, прелитаме над стените на Замъка. Под нас всичко е с умалени кули, куполи... Същите, като Кулите и куполите, които се издигат и над стените на Замъка и се виждат от далече. Исках да видя колко са умалени и еднакви с тях, но Змиите ме прибраха по обратния път и...
Толкова за днес...
йога - нидра - Морското конче
Морското конче ме взе от онова, същото място на брега на морето, където са ни всичките морски срещи с него и Морския кон. Слънчево, светло, тихо, прозрачна вода. Кончето е обичайното - синьо-зелено, но днес имаше златисти проблясъци по него. Гмурнахме се и усещах мекотата и топлината на водата. Морското дъно е равно, светло е. Появяват се облите камъни като пътека и продължаваме напред. Знам, че вече е много дълбоко, но е все така светло. Водата продължава да е прозрачна. Пред нас се появи бяла арка, каменна. Минахме под нея и някъде в далечината се вижда нещо като Млечния път - някаква мъглявина, белеещо се. Научавам, че е нещо недобро.
С Морското конче продължаваме напред. Пред нас, леко в дясно се появява нещо като птица, сиво-черна, разрошена, която знам, че е феникс. От това знание се притесних, защото за мен фениксът е огнен, но се успокоих, защото разбрах, че този Феникс се е борил с недоброто и го е победил. Пред нас отново бе чисто и прозрачно.
От тук до края се наслаждавах на спокойствието и топлината, на мекотата на водата и цялата хармония край мен. Усещах и удовлетворение, защото по някакъв начин и ние с Морското конче сме помогнали да се почисти недоброто...
Чувствам се лека, топла, спокойна, мирна... ХАРМОНИЯ от всякъде...
.
събота, 12 януари 2019 г.
магична йога - Единството
Медитацията
През цялото време усещах енергията в ръцете си като кълбо. Когато се вливаха чакрите се усилваше усещането за енергията. Най-силна бе енергията от трето око - тогава усещането бе дори до лека болезненост. В никакъв случай не бе неприятно. Всъщност, сега като пиша - пак усещам енергията в ръцете и тя се усилва от момента, в който започнах да пиша за медитацията... Усещането не бе само в дланите, а и от външната страна на ръцете... Много е силно!
Йога нидра - Космическата река
Реката, както ѝ е обичай, си дойде от дясно. Взе ме и полетяхме наляво и нагоре. Тя си бе обичайната, от тела със сатурнови пръстени, комети, скални тела... появиха се и звездите, които пробляскаха с разноцветни светлини. Обзе ме спокойствие, безгрижие, носех се по реката, с реката... Проблясъците ме усмихваха. Усещах Радост, Мир, Хармония... С една дума Рай - ако има рай, то това беше...
Светлини, движения, музика се сливаха в Едно. Аз бях част от Едното... трудно ми е да го опиша това единство, но знам, че бе Единството! Всичкото! Аз съм Всичкото, Аз съм Едното...
Все още ми е... някак отнесено... Обаче ми е приятно и изключително спокойно. А това ми излъчва Радост... /ама не ме питай как се излъчва радост - знам си го ;) /
Щастлива съм! Йога практиките са вълшебни и се чувствам благословена с усещанията, които са нови, но и някак познати - като: новото е добре забравено старо...
И още нещо: тази йога практика бе преди три месеца, но и сега Усещам силна енергия в ръцете си... И да... не е случайно...
.
През цялото време усещах енергията в ръцете си като кълбо. Когато се вливаха чакрите се усилваше усещането за енергията. Най-силна бе енергията от трето око - тогава усещането бе дори до лека болезненост. В никакъв случай не бе неприятно. Всъщност, сега като пиша - пак усещам енергията в ръцете и тя се усилва от момента, в който започнах да пиша за медитацията... Усещането не бе само в дланите, а и от външната страна на ръцете... Много е силно!
Йога нидра - Космическата река
Реката, както ѝ е обичай, си дойде от дясно. Взе ме и полетяхме наляво и нагоре. Тя си бе обичайната, от тела със сатурнови пръстени, комети, скални тела... появиха се и звездите, които пробляскаха с разноцветни светлини. Обзе ме спокойствие, безгрижие, носех се по реката, с реката... Проблясъците ме усмихваха. Усещах Радост, Мир, Хармония... С една дума Рай - ако има рай, то това беше...
Светлини, движения, музика се сливаха в Едно. Аз бях част от Едното... трудно ми е да го опиша това единство, но знам, че бе Единството! Всичкото! Аз съм Всичкото, Аз съм Едното...
Все още ми е... някак отнесено... Обаче ми е приятно и изключително спокойно. А това ми излъчва Радост... /ама не ме питай как се излъчва радост - знам си го ;) /
Щастлива съм! Йога практиките са вълшебни и се чувствам благословена с усещанията, които са нови, но и някак познати - като: новото е добре забравено старо...
И още нещо: тази йога практика бе преди три месеца, но и сега Усещам силна енергия в ръцете си... И да... не е случайно...
.
Абонамент за:
Публикации (Atom)