Лятото все още е тук. А нощите носят есенен хлад.
Плодовете на лятото в изобилие са. В последните не дни, а седмици вече, прибираме това, което природата ни е дала в градината. Обичам да правя снимки, но се улавям, че все по-рядко го правя улисана в домакинските си задължения. И ако задължение носи понякога негативен заряд, то сега става дума за задължения, които ми носят и радост, и удовлетворение.
Летният ден си отива. Все по-рано поема на запад и време на нощите дава. Нощта е прохладна и тиха. Денят си почива, а щурците неуморни концерт си изнасят. Дори и луната я няма да рови в душата.
Умората сега я усещам. За сън дълбок си мечтая, а утре...
Утре и работа друга ще трябва да свърша. Почертах си по време вечерно, позавърших си нещо - това също е повод за удовлетворение. За понеделник готова съм...
Лека нощ!
.
Лято е.
Богато е на плодове. Клоните на плодните дръвчета се превиват до земята. Грехота е ако не се използват плодовете, които природата ни е дала.
Чувствам се щастливка, че имам възможност от наша си градина да си бера, похапвам, на другите предлагам и останалото да прибера и приготвя за зимните дни.
Сега е времето на прасковите. Дръвчетата са саморасли и от костилки насяти. Хубавото е, че зреят по различно време. От средата на юли си похапваме от нашите праскови и така ще е до края на септември. Тази година има дръвчета, които за първи път са родили. Все още не знаем къде във времето ще се наредят по узряване.
Сега е времето на малините. От седмица си опитваме, а снощи и по-сериозно количество си набрахме. Две пет литрови кофички, които по спомени бригадирски са около три - три и половина килограма.
Сега е времето на белите сливи. Ония кръгличките и дребнички. Преди пет години не знаех, че съществуват такива. Не съм предполагала, че могат да имат толкова плод...
Сега е времето на смокините. Е тук си нямаме, но е хубаво, че по пазарите ги има и... От вчера сме започнали сладкарската смокинова дейност.
Сега е времето на ягодите, които раждат цяло лято. Количествата са несравними с пролетните, но все си е разнообразие и вероятно тия дни ще остане възможност за някое бурканче сладко да направя.
Сега е времето на патладжаните. Решихме да не гледаме в градината, но... на пазара има. Снощи ги опекох, а днес... кьопоолу ще правя. Имаме си хора дето много го обичат ;)
Днес ще довършвам седемте тави сладко от смокини. Снощи мармалада го завърших и даже стерилизирах. Сега за етикети ще почакат и в мазето ще се наместят.
Малините на компоти ще се претворят, а част от тях, по-неугледните, в конфитюрено-мармаладено ще ги забъркам.
Две касетки бели сливи си чакат реда за цепене, че в сушилнята да влязат. От тях компоти и сладко си направихме. Като казах / написах сладко се сещам, че една тава ме чака за завършване.
Добре ще е да наобиколя и прасковите. Компотите са доста търсени през зимата. Направени са малко, но и още трябва да се правят.
Е, и за обяд ще трябва да се готви. Поръчката е за зелен боб в гювеч. Може би едно от последните бранета ще му е на зеления боб. Той добре се отчете тази година. В мазето сме прибрали доста буркани, които през зимата лесно и бързо се случват на манджа ;)
Стига съм се мотала тук. Време е да действам. Е, и на помощници се надявам... То без тях тъй смели планове и не смея да помислям ;)
Така... жена съм и домакинстването ми е същност. Хайде, за това ще пиша друг път, че темата е дълга.
Спорен ден да е напред! :) :)
.
Боси по тревата, току-що окосена.
Ухае на лято и... зелено.
Вечерен полъх хлад разстила.
Зрънце слънчева перла ме връща години, години назад.
Омаен аромат настига сетивата.
Нещо познато и не съвсем.
Нещо ново, нещо сладко и... толкова омайно...
Тази вечер ухае на... лофант...
.
Първият ден на август. Средата на лятото.
А в мен импулс за начало. Поставих го.
Залезът е... красив. И топъл е.
През клоните на липата наднича слънцето отправило се към вечерния си покой. Вятърът си играе с листата и по стената рисува картини. Подвижни.
Излизам и боса по двора пристъпвам. Плочите топли и мислите стоплят. В тревата нагазвам. Росата вечерна вече се спуска по тревички зелени. Тишината от летния следобед се разнася и щурците започват вечерно разпяване.
Ухае на рози. И на зокум сладостта се разнася.
Залезът на първия ден на август ухае на цветност.
И спокойствие за душата си търся...
.
Привечер, когато слънцето поохлади юлската си жар, излязохме за билки.
Лесно е, излизаме от двора и... покрай пътя, който някога беше доста оживен, всеки стрък е билка. Бял равнец и синя жлъчка, върбинка и камшик, котешка стъпка и звъника - това е попълнението днес на домашната аптека.
Не трябваше да ходим надалеч... Някога, някога... край пътя ниви беше. Сега е... тук-таме някой градина овощна направил, а другото... треви и бодили...
Сега, за билките исках да кажа. Сила във всяка тревичка се крие. Днес от сутринта на билки ми е тръгнало :). От двора първо лофант си орязах, после и ментата на листенца обрах, и риган. Разтлах ги на тънко да съхнат, а тази вечер при тях и другите сложих. Проветриво и сенчесто трябва да бъде. До седмица ще ги прибирам в торбите.
По обед чай си направихме от пресен лофант. Ароматът интересен ни беше. И с щерката малка /нищо, че от мене и тя е по-висока/ за билки се заприказвахме. Интересът й нескрит успявам все още да задоволявам. За книги дебели я пратих да види картинка една, а то... едно, че второ и трето и... цял следобед е чела.
Аз след обяда се оттеглих на сянка, за сиеста неделна ;) Ама и аз си намерих книжки за билки. Като се зачетох... за сиестата малко остана. Но пък се радвам, че днес си почетох. Припомних си нещо, което съм знаела, донаучих си друго, споделих го със събеседник надежден ;) И от дума на дума... за билки поехме по пътя.
Бял равнец и жълт кантарион - две билки, които са много добри за щерка растяща и нейната майка в особена възраст. С по-малко думи - за двете особени възрасти женски. Да, от утре редовно чай ще си пием.
За лятото се препоръчва да се приемат повече течности. Какво по-хубаво от билков чай, за който сами сме си набрали тревите?
А сега... лека нощ, че утре ще сме... гражданки ;)
Вечерта пак ще сме си тук, на лятната ни резиденция ;) в компанията на щурци и досадни комари :) :) :)
.
В неделята е леееко мързеливо. Съботата пък се отсрами за цяла седмица.
Вече юли е в разгара си, но друг въпрос е климатичното време при нас. Е, някои и на плажа са сега, но то е, защото морето им понася. Други пък с прозата на лятото се справихме вчера и за зимните месеци се погрижихме.
В предбалкана утрото все още е мъгливо след вчерашния дъжд. Слънцето ще се покаже и ще ни подкани и днес да свършим нещо за благото общо.
Ранната утрин е време за мен, за да започна деня както на мен ми харесва. Тази сутрин и до тук стигнах. Хубаво ми е, когато време и за тук си намеря. Това място е мое и аз си го направих по мярка моя. За дните, когато имам нужда тук да намина... Като днес :)
Тук, в градините на предбалкана, връзката ми със земята е силна. А после имам нужда да я поразхлабя леко, до следващата седмица, когато пак се зареждам от силата на земята. Имам нужда от тази синусоида на жизнена енергия.
Тя, жизнената енергия, е величина и постоянна, и променлива според... необходимостите. Може би е функция и на осъзнатост, на желание, на избор, на даденост...
Денят ме вика... избор прави се далеч повече от предполагаемото... всичко е избор...
Избрах... денят да бъде МОЙ!
Отивам... да си го взема...
.
И юли е тук... Половин година се изниза. Да, изниза се неусетно.
Нима мога да виня някой? Не бих могла вина да търся и в себе си. Или пък точно там да я търся?
Фактите са неопровержими. Още една страница от календара е в историята...
Защо напоследък се чувствам притисната от времето? По-скоро от липсата му. Дали заради купчината неизгладени дрехи?... Проза, а? Но без нея не може.
Преди половин час прочетох заглавие, че сънят е необходим... Да де, знам си го. Но и с него нещо не се справям.
Не искам да се оплаквам. Не искам да търся вина за нищо. И в нищо. Най-малко искам да обвинявам себе си. Не защото съм безгрешна. Просто това ще е най-безсмисленото и ненужно занимание. А пък аз нямам време за това...
Какво ще направя сега?
Първо: принтерът си знае и докато се приготвя за Сънчо, той ще си свърши работата.
Второ: изчиствам всички негативни мисли и настроения от съзнанието си.
Трето: изчиствам всичко и от подсъзнанието си.
Четвърто: ще спя... като бебе къпано ;)
Пето: зарана ще му мисля...
Лека нощ във второ-юлска нощ...
.
