в миналото

Днес отидох на място, където преди повече от двадесет и пет години съм ходила всяка вечер. Години наред... С желание...

Място, което можеше да се определи само с думите райски кът.

Сега е пусто. Запустели са и съседните имоти. Все едно никога не е имало хора. 

Лозята и овощните градини, създавани с толкова труд и желание са непроходими гъсталаци. Дънерите на лозите и призрачно извисяващите се изсъхнали клони на големите дървета показват, че все пак тук е имало живот различен от сега.

Стана ми тъжно... Времето безвъзвратно отминало с младостта на едно поколение... Времето на моето детство.

Спомените ме усмихваха и натъжаваха. Откъснах си клонки от цъфналия жасмин, който все още се бори с нашествието на другите храсталаци. Уханието му и сега ме прави тъжна... а обичам този неповторим аромат...

Не съм сигурна дали ще отида някога пак. Не направих снимки. Искам спомените ми да бъдат онези, отпреди двадесет и пет лета. Та това е четвърт век...

Снимах треви и полски цветя. Снимах пеперуди и буболечки. 

Природата... 

Току що се сетих за нещо, което прочетох тази вечер - "Този свят не ти дава нищо, което не може да си вземе обратно..."

Не ми се говори повече...

Тъгата в мен е повече отколкото ми се иска. 

  
.

с усмивка

Събудих се с усмивка.

Слънчев лъч през прозореца наднича.

След едноседмичното облачно и дъждовно време, това утро ме кара да се усмихвам, че и да си пея :) 
Денят е обикновена неделя, но слънцето я направи особена. Особено топла и много усмихната. 
Ей така, дори и без причина...
Хубаво е с усмивки :)


.

"Алеф"

"В магията - и в живота - съществува само настоящият момент, има само СЕГА. Времето не се мери така, както се пресмята разстоянието между две точки. "Времето" не минава. Човек изпитва огромно затруднение да се съсредоточи върху настоящето, все мисли за това, което е извършил, как е могъл да го направи по-добре, какви са последствията от неговите действия, защо не е действал както е трябвало. Или се безпокои за бъдещето, какво ще прави утре, какви мерки трябва да бъдат взети, каква опасност го очаква зад ъгъла, как да избегне онова, което не желае да се случи, и как да постигне това, за което винаги е мечтал... 

Миналото и бъдещето съществуват единствено в нашето съзнание.

Но настоящият момент е отвъд времето - той е Вечността...

- ... Време е да тръгнеш, за да се върнеш към настоящето"

"Аз съм в точката Алеф, където всичко е на едно и също място по едно и също време."

"Алеф" - Паулу Коелю

Преди няколко дни прочетох книгата на един дъх. Отдавна не бях чела по този начин. 

Завладяваща... Провокираща мислите... Търсеща в душата ми...

И оставяща ме без думи. Все още се връщам към прочетеното, нещо, което не ми се случва често след като затворя последната страница.

Странното е, всъщност едва ли е странно, че книгата стоеше в библиотеката няколко месеца преди да посегна към нея. Чакаше си реда...

Книга, която заслужава да се прочете... в точния момент. 

.

за пролетта

Пролетта е най-женския сезон... за мен.

Всяка пролет такива са усещанията ми.

Може би заради променливите настроения на най-женския месец - март.

А може би и заради не по-малко капризния април.

Сигурно и заради природата раждаща се след зимния сън. И аз родих децата си през пролетта :)

Цветница и цвете - асоциации за жена и за дете са в мен. Цветницата днес бе най-капризната жена - ще се усмихне, после и намръщи. Песен ще запее, а после и сълзи от нищо ще пролее. 

Във всеки полъх се усеща аромат на пролет. Всеки слънчев лъч е топлина. Всяко клонче е живот от пъпките родил се. Всяко цвете е усмивка с нежност. Всичко... пролет е.

Пролетта е сезонът мой. В късна пролет съм родена. Жена съм... и съм цвете, кой каквото и да си говори. Понякога бода, но и розите красиви имат си бодли. От бодлите имам нужда за защита... и самозащита.

Пролет животворна - стихче почваше така... Така е. 

Пролетта твори живот и красота, топлина и нежност. Пролет, Цветница, цветя, жена... 

Честит празник! 

.

мартенски настроения...

Мартенски настроения или настроения през март... май е все едно. 
Март е символ на променливост. 
И женските настроения имат същата слава. 

Слънцето редува се с облаци плътни. 
Вятърен порив и затишие се надбягват в дните. 

Същото е...

Усмивки с навъсено чело се сменят, че и сълзи се леят. Меланхолията плахо отстъпва на  ентусиазма завихрен от огън.

От бяло до черно.. от слънце до мрак... от сиво до цветно... и пак наобратно... Това е март... Това е и женското его...

А Жената издържа на много. 

На мартенското време - по пет пъти сменило се... на слънце и вятър, на облак и дъжд.

Издържа и на Луната решила с кръглата си прелест напълно да се похвали. Луната жена е и тя е суетна, и на жените понякога /по-често/ странно влияе. /С особена лудост - тук тихо признавам/

Жената издържа и на синдромите месечни, които напомнят й преходността на живота единствен. 

И на сълзи издържа - прераждане на душата тя ги нарича. Когато й трябва грам оптимизъм и тук да намери...

Жената... на себепознаване също издържа. Как ли? То се разбира, усеща - не подлежи на обяснение с думи.

Да си жена - този март е предизвикателство сякаш...

През март да се губиш, а после откриеш, да се познаеш, а после и да се опознаеш... Ееех, приключение си е цяло...

Ми то... приключение е да си жена...

.

женски мисли в женски месец

Знам ли...

Женският месец е вече тук.

Капризен, казват, бил... Непредсказуем... 

Знам ли...

Дали затова и мислите ми някак странни, сякаш са... Сякаш пообъркани и леко несериозни, но с претенции за зряла сериозност, щото друго не ми отива на годините.

Затова ли пролетта избрала е в женския месец да се развихри... Когато капризи всякакви са по-приети. 

Пролетната умора и тя сега се вихри. За нея, сещам се, защо избрала си е този месец ;) Защото само една жена може да се справи с нея... навярно...

А мислите за женския месец много надълбоко май отидоха. Започнаха с въпрос - защо е само един женският месец? На всичкото отгоре и ден един за женски е наречен... 

Знам историята му, както повечето. И все пак смисълът му ми се губи. 

Цветето, дежурно, само в този ден ли заслужавам? Нима седмица по-рано не съм била по-усмихната и добра за всички... Ами ако в този ден наречен, се случи с онези дни от месеца, когато дори и аз не се понасям... Тогава и бодил дори не заслужавам.  Ами ако след седмица импулс у някой се роди, в резултат на слънчев ден или всичко друго, и цвете му се прииска да ми поднесе. Та дори и цветето да е онзи малък цвят на пътеката към вкъщи, би ме зарадвал все едно букет от рози сто пред мен са... Нима импулса в себе си да загаси, защото... не е ден...

Не знам защо такива мисли ме преследват. Смисъл искам да открия и да отговоря на въпросите, които в женските ми мисли се пораждат. 

Едно е сигурно - месецът ще е променлив - ще има дни студени, но и някои ще се стоплят. Ще вали и сняг, и дъжд, но и слънце ще ни се намира. И настроенията ми ще се сменят. Понякога по слънце ще се водят, а друг път без слънце може да е слънчево в душата. И шарено ще става. След бялото кокиче слънчевите минзухари ще изгреят, синьо-нежни теменужки ще се крият срамежливи, килим от цветните иглики дворовете ще превзема, уханните зюмбюли с цветове ще греят и на слънцето ще се усмихват и още, и още...

Женските ми мисли и те по женски ще капризничат в посоки най-различни. Дали да се опитвам да ги в ред редя? 

Знам си от сега - неуспех ще бъде ;) 

Ще си ги оставя непокорни да си полетят през този месец...

.

мисълта

"Мисълта е тази, която прави нещата такива" - Шекспир

Така си е...
Звучи и убедително и лесно, обаче... 
Шекспир го е проумял преди повече от четири века. 
Определено има хора, които са го осъзнали, които го използват в дните си. Но мисля, че са твърде малко.
Може би повече са тези, които се опитват да приложат по-добрите мисли в живота си и успяват кога повече, кога по-малко. 
Най-много са онези, които изобщо не ги е грижа за мислите им, а и... едва ли мислят...
Но има нещо, което сякаш започва да ми идва в повече. Все по-често попадам на прекалено позитивни и захаросани публикации. Разбира се, имам избор - просто ги прескачам.  По-неприятното е, че след срещата ми с подобно захаросано послание попадам и на изключително негативно такова. И там прилагам избора си - подминавам. 
Питам се, дали това е решение - да подминавам... 
Имаше период, в който случайно или не /това за случайностите е друга тема/ точната информация, от която имах нужда ми идваше по различни начини в точния момент. 
Дали моята чувствителност на възприемане се е променила към подобна  информация...
Ей, такива едни... неделно-вечерни мисли...

.