мартенски настроения...

Мартенски настроения или настроения през март... май е все едно. 
Март е символ на променливост. 
И женските настроения имат същата слава. 

Слънцето редува се с облаци плътни. 
Вятърен порив и затишие се надбягват в дните. 

Същото е...

Усмивки с навъсено чело се сменят, че и сълзи се леят. Меланхолията плахо отстъпва на  ентусиазма завихрен от огън.

От бяло до черно.. от слънце до мрак... от сиво до цветно... и пак наобратно... Това е март... Това е и женското его...

А Жената издържа на много. 

На мартенското време - по пет пъти сменило се... на слънце и вятър, на облак и дъжд.

Издържа и на Луната решила с кръглата си прелест напълно да се похвали. Луната жена е и тя е суетна, и на жените понякога /по-често/ странно влияе. /С особена лудост - тук тихо признавам/

Жената издържа и на синдромите месечни, които напомнят й преходността на живота единствен. 

И на сълзи издържа - прераждане на душата тя ги нарича. Когато й трябва грам оптимизъм и тук да намери...

Жената... на себепознаване също издържа. Как ли? То се разбира, усеща - не подлежи на обяснение с думи.

Да си жена - този март е предизвикателство сякаш...

През март да се губиш, а после откриеш, да се познаеш, а после и да се опознаеш... Ееех, приключение си е цяло...

Ми то... приключение е да си жена...

.