магична йога - в пустинята

поздрав на елементите

Огънят - силен: Видях се златна, а край мен Огън. Пламъци изгаряха обвивката ми, излишното от мен. Същността ми - златна - излъчваше Силна светлина и здравина. Изобщо не знам защо го написах, но е точно това - бях Здрава. 
Акаша - най-силно усещане: Акаша бе син. Безкрайността е наситено синя.
Танцът на Шива: Усещах топки енергия в ръцете. Изведнъж усетих, че не са само топки, а си имат опашки, подобие на кометите. Виждах ги жълто-златни... 

йога - нидра - Камбаната

Камбаната... пак ме заведе из пустини и пясъци Аз бях вихър, играех си като дете - взимах си пясък от дюна и го разпилявах на друга... Усещах радост, свобода... Доста дълго бе, а после бях до оазис - поиграх си с листата на палмите... Понесох се, нали съм вятър-вихър, по пустите улици на Оазиса. Знаех, че има живот, но бе скрито от мен. Носех се някакво време и пак се върнах над пясъчните дюни. Пясъците бяха в Огнени цветове. Беше много, много спокойно, свободно, Радостно!!! 

Изключително усещане за лекота и Мир имам сега! 

.

магична йога - Еднорогът

полета над елементите 

Усетих, че най-много ми се летеше над Огъня... 
Аз бях Феникс - златно-червен... Огнен феникс! 

йога нидра - Морският кон 

Морският кон излезе от спокойно море. Сини и златни проблясъци се носеха по повърхността. Конят е бял и ме взе от обичайното място на брега, мястото на другите ни срещи до сега. Когато достигна до плитчините се спря и ми изпълни Танц на Радостта от срещата ни. Понесе ме на ляво... по равната безкрайна пясъчна ивица. Аз също съм бяла и заедно сме Бяло. /надясно са ония скали, бури, пещери.../ Не продължи по пясъка, а поехме леко наляво към поляни с безброй цветя и цветове. Пред нас има леки хълмове - цветни поляни. Продължаваме нагоре,  виждам, че зад малките хълмове има по-високи хълмове. Но има мъгли, които се разнасят, затова не се виждаха. 
Сега пред нас са есенни хълмове - гори и златна есен, с всички топли цветове на есента. Продължаваме и над тях изведнъж виждам два високи планински склона, стръмни. Имам усещането, че проломът между тях е много дълбок, като пропаст, но... там, между тях, има пътека, която се вие покрай малка рекичка, красива и спокойна. Това ми напомня за Триградското ждрело, но не е толкова усойно. Продължаваме по пътя-пътека между двата склона. А те са зелени, покрити със иглолистни вековни гори - така са от самото начало, когато се появиха. Скали не се виждат никъде. Изведнъж пред нас, между тези склонове, се появи Слънце, силна златна светлина. Беше изключително топло. 
Гледах омагьосана светлината, но нещо проблесна пред мен... Погледнах към коня и... на челото му имаше златен рог, който излъчваше същата такава светлина и тя пулсираше със светлината пред нас!! 
Усетих магия... Ама изобщо не знам как се усеща магия, но това си беше точно това. После Конят - Еднорог разпери крила, за пръв път го прави пред мен...  и ме остави на морския бряг. 
Когато стигна до мястото на Танца се обърна, помаха с крила и се потопи във водата... Спокойна, проблясваща със златно-сини искри... 

А аз... още съм... Магия... 


.

магична йога - Фениксът

медитация - Змията

Змията, Змиите... И пак си беше обичайно - огньовете, яйцето-лотос, силната светлина... След издигане на Змиите, те ме поведоха напред, леко в ляво, без изненада към техния Змийски, Златен Замък /сега осъзнавам трите "З"/.  Змиите ме подканят да побързам, но аз се бавя. Няма упрек, но виждам как портите на Замъка се затварят пред нас. Ние не спираме, за първи път продължаваме, прелитаме над стените на Замъка. Под нас всичко е с умалени кули, куполи... Същите, като Кулите и куполите, които се издигат и над стените на Замъка и се виждат от далече. Исках да видя колко са умалени и еднакви с тях, но Змиите ме прибраха по обратния път и... 
Толкова за днес... 

йога - нидра - Морското конче
 
Морското конче ме взе от онова, същото място на брега на морето, където са ни всичките морски срещи с него и Морския кон. Слънчево, светло, тихо, прозрачна вода. Кончето е обичайното - синьо-зелено, но днес имаше златисти проблясъци по него. Гмурнахме се и усещах мекотата и топлината на водата. Морското дъно е равно, светло е. Появяват се облите камъни като пътека и продължаваме напред. Знам, че вече е много дълбоко, но е все така светло. Водата продължава да е прозрачна. Пред нас се появи бяла арка, каменна. Минахме под нея и някъде в далечината се вижда нещо като Млечния път - някаква мъглявина, белеещо се. Научавам, че е нещо недобро. 
С Морското конче продължаваме напред. Пред нас, леко в дясно се появява нещо като птица, сиво-черна, разрошена, която знам, че е феникс. От това знание се притесних, защото за мен фениксът е огнен, но се успокоих, защото разбрах, че този Феникс се е борил с недоброто и го е победил. Пред нас отново бе чисто и прозрачно. 
От тук до края се наслаждавах на спокойствието и топлината, на мекотата на водата и цялата хармония край мен. Усещах и удовлетворение, защото по някакъв начин и ние с Морското конче сме помогнали да се почисти недоброто... 

Чувствам се лека, топла, спокойна, мирна... ХАРМОНИЯ от всякъде...  

.

магична йога - Единството

 Медитацията 

През цялото време усещах енергията в ръцете си като кълбо. Когато се вливаха чакрите се усилваше усещането за енергията. Най-силна бе енергията от трето око - тогава усещането бе дори до лека болезненост. В никакъв случай не бе неприятно. Всъщност, сега като пиша - пак усещам енергията в ръцете и тя се усилва от момента, в който започнах да пиша за медитацията... Усещането не бе само в дланите, а и от външната страна на ръцете... Много е силно! 

Йога нидра - Космическата река 

Реката, както ѝ е обичай, си дойде от дясно. Взе ме и полетяхме наляво и нагоре. Тя си бе обичайната, от тела със сатурнови пръстени, комети, скални тела... появиха се и звездите, които пробляскаха с разноцветни светлини. Обзе ме спокойствие, безгрижие, носех се по реката, с реката... Проблясъците ме усмихваха. Усещах Радост, Мир, Хармония... С една дума Рай - ако има рай, то това беше... 
Светлини, движения, музика се сливаха в Едно. Аз бях част от Едното... трудно ми е да го опиша това единство, но знам, че бе Единството! Всичкото! Аз съм Всичкото, Аз съм Едното... 

Все още ми е... някак отнесено... Обаче ми е приятно и изключително спокойно. А това ми излъчва Радост... /ама не ме питай как се излъчва радост - знам си го ;) /
Щастлива съм! Йога практиките са вълшебни и се чувствам благословена с усещанията, които са нови, но и някак познати - като: новото е добре забравено старо... 

И още нещо: тази йога практика бе преди три месеца, но и сега Усещам силна енергия в ръцете си... И да... не е случайно...

.

преди 28

Преди двадесет и осем години...
За мен започна едно приключение. Наричат го майчинство...
Това е приключение. Това е вълшебство! Това са уроци. Това е празник. Това е... Всичко!
Това е Смисълът! Смисълът на целия живот! Продължението на живота!
Това е Щастието!!!
Много се учих, много научих, много има да уча...
В желанието си да бъда най-добрата майка понякога съм грешала. Вероятно все още греша. И със сигурност ще греша... Грешките са от любов. Вярвам, че има и прошки от любов...
 
Честит рожден ден, мое Слънце! Мое първо Слънце...
Бъди ми здрава и щастлива!
Следвай и най-смелите си мечти!
Щастлива съм, че Ти си моето първо Слънце!
И ти Благодаря!

Обичам те!

.

магична йога - тук и някъде

Поздравът на елементите: 

Огънят - запали се едновременно с отваряна на дланите и усетих пламъка. Описа обръч около мен, а после се превърна в бохча - като бонбон с хартийка. Усещах го особено - не изгаряше, а само приятна топлина, завихрена от пек повей... 
Акаша - изключително силно и плътно усещане за осмица, разноцветна, преливащи цветове...

йога - нидра - Камбаната... 

Станах звук, а после този звук полетя и осъзнах, че събужда други звуци с полета си... Получи се хор от звуци с Вълшебна музика... 
Прекрасно, леко, сигурно, спокойно, райско... 


Изключително силно усещане за отнасяне и за присъствие - т.е. и съм тук и съм някъде... 
И толкова... балансирано... 

.

магична йога - Змията - спирала

медитация - Змията... 

Огненото кълбо в основата разтваряше пламъците си като листа на цвете и се откри яйцето. Змията започна да се издига нагоре. Първо правеше кръг около всяко кълбо и след това през него се издигаше нагоре към следващото.. Когато стигна най-горе, продължи да се издига бавно, някак тържествено, нагоре описвайки спирала, като тялото ѝ се превръщаше в навита пружина... Много бавно се издигаше в посока все нагоре. Виждах светло синьо, прилично на небе, но знаех, че не е нашето небе... Изведнъж пред нас, леко вляво го видях, избухна бяла светлина. Много прилична на тази,която с която се отвори яйцето в основата, но много по-силна, по-мощна.... Ослепителна, но аз я гледах... И...време е за  връщане... Змията се спускаше, развивайки се по спиралата. Когато яйцето се затвори, сякаш изведнъж за частица секунда се отвори и излезе светлина... като намигане от Змията. 
Беше...спокойно, сигурно, леко, усещане за цяло, сякаш всичко това е ... ежедневие, нещо съвсем обичайно... 

йога-нидра - Реката... 

Беше спокойна, пълноводна. Не разбрах дали бях в лодка или аз си бях лодката... носех се по реката. Виждах първо левия бряг - висок, около метър над нивото, спокоен, много приличен на десния бряг. Реката направи първо завой надясно. Сетих се, че винаги тази река е започвала с десен завой... След завоя беше почти права, по-широка, с ниски брегове. От пълноводието реката бе наводнила левия бряг... Водата бе някак сиво-синя, мътнееща. Време е да се прибирам... 

И пак ми е... леко, малко смущаващо от мътния неопределен цвят на водата, но някак знам, че това е процес... за добро... 

.