спомени зимни

Януари е. Истински е тази година. Снежен, студен, красив... Някъде е с виелици, но аз винаги съм живяла на места където ветровете и виелиците не са създавали големи проблеми. В момента навън бръсне един такъв, северен ветрец, че със сигурност удвоява минусите. Вчера, по време на снеговалежа бе изключително красиво. Дърветата бяха неземни красавици, а днес са оголени , но все още запазили от вчерашния си чар.
А спомените...
Спомени отпреди четиридесет и повече лета...
Печката бумти. До нея е сандъкът пъпен с нацепени дърва. Върху печката е чайника с липов чай и тенджерата с боб. На края на печката, до кюнеца е тухлата. Навън е бяло, снежно, студено. Две момичета правят безкрайни уговорки, за да излязат на пързалката. На тази пързалка няма други деца, но те са си достатъчни . Дете шейни летят по стръмната улица, но трябва да спрат,  ей там до онзи стълб и нито крачка по-надолу.. Може по другата улица да минат и коли. А по нашата улица... Тя е толкова стръмна, а и колите не са много. Затова има хубава пързалка :) Снежния човек е задължителен. Преди да излезем сме си приготвили въгленчета за очи и за копчета. Това са важни атрибути ;) С носа е малко по-сложно. Все пак да се изнесе морков под зоркия поглед на баба не винаги минаваше номера. Ама има толкова съчки до плевнята, та все се намира нещо подходящо. Идва времето на бой със снежни топки, които винаги, ама наистина винаги успяваха да влязат под добре увития шал на врата. И най-неприятна част... Трябва да се прибираме. Обещанията - още мъничко, съвсем мъничко, ей сега... вече не вършат работа и набързо сме прибрани с помощта на метлата. Тя има и възпитателен ефект. Ехее, по-късно разбирам, че ефекта е предимно почистващ, ама то щото вече сме възпитани ;) Оказва се, че и гумените ни ботуши са пълни със сняг. Странно, от къде ли се е взел... То по друг начин и не можеше и да се излезе навън. Изобщо и дума не можеше да става да излезем на пързалката с градските си обувки.
Ееех, че е топло в къщи. Задължително се слагат два стола пред печката. Фурната се отваря. слага се вътре тухлата и върху нея веднага се курдисват два чифта детски крачета, за да се стоплят. Вълнените чорапи са наблизо, за да изсъхнат и пак да се обуят. А бобът е толкова вкусен... Няма по-вкусен от бабиния боб. И все още няма...
Отново е време за уговорки... Упорити сме и успяваме да излезем поне още веднъж в иначе краткия зимен ден. И снежната топка, незнайно как скрила се в ръкава и изведнъж озовала се върху печката... Баба, която ни гони, за да ни накаже ;)... Привечер е хубаво време. Дядо ще извади тигана с капак и ще ни направи пуканки. Съвсем истински, без никакви добавки. Най-вкусните пуканки. Да си кажа - никога след това не съм и опитвала подобна вкусотия. Умората е сладка. Сънищата сладки. Дните незабравими вече толкова много години...
Нищо не може да се повтори. Но топлите зимни спомени от преди много зими и днес могат да стоплят душата...
И с чаша чай... студът е даже поносим ;)