Противоречиви чувства в мен поражда времето лятно. Вероятно зависят от много фактори настроенията ми. Днес се радвах дъжда. Почувствах го измиващ и пречистващ. Въпреки ужасяващите, на моменти, гръмотевици. Преди дни дъждът донесе ноемврийски студ. Така почувствах го, смразяващ и пораждащ желание за нещо топло.
Но има и едни други времена...
Времена, когато разбираш как времето е отлетяло. И се питаш колко ти остава... И се страхуваш, че си закъснял... И питаш се, и бързаш... И пак си закъснял...
Не искам да съм закъсняла!
Утрото дали е по-мъдро от вечерта? Дано... За да намеря отговори на въпросите, които и юлският дъжд не успя да измие...
Утре на слънце ще се радвам.
Искам слънцето да ме събуди в съботното утро :)
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар