събуждане

"... Пожелавам:
На вас, Жени, да събудите вътрешната си амазонка, да приложите нейната мъдрост в живота си и да усетите радостта, удоволствието да сте Жени-Жрици!..." 
"Но имало ли е амазонки тук, край Дунав? Писмените свидетелства са малко, но има обилен материал в легендите, обредите и песните на народа ни. В митовете за богините на траките е запазен спомен за помощта, оказана от амазонките на местните жители в чисто женските дейности (предене, тъкане), в култивирането на растения и във военното изкуство."
Книгата на Галя Маджарова "Отново Амазонки", макар и отдавна четена, продължава да ме праща в размисли в някои особени дни.
Дни... като днешния.
Днес е ден особен, защото усещам радостта да съм жена. Жена, която е събудила вътрешната си амазонка. По-скоро събуждаща я. Пътеките към това събуждане не са една и две. 
Според легенди, наследничките на амазонките са били лечителки, баячки, нестинарки, помагащи на родилките и жените...
Не мога да определя точно от кога е интереса ми към билки и треви, към здравословен начин на живот, към пътищата за духовно осъзнаваме и самоопознаване. Най- вероятно е някъде, където е границата на детето и жената. 
В търсенията си, в опитите си, някъде по пътя си, из лабиринта на житейските си проблеми и решения, съм се чувствала на моменти, че съм на точното място, в точното време, на моята си пътека. 
В недалечното отминало време се срещнах с рейки. Пожелах ги. И ги имам. Осъзнавам с времето, че изборът ми е правилен. Освен вълнуващо е и полезно за мен, за близките ми. Чувствам се полезна и аз. Осъзнаването на енергията рейки е особено усещане, което променя и мен към много по-добро. Мисля, че съм по-внимателна и по-чувствителна към другите. Сякаш разбирам по-добре ситуациите, през които преминавам. Обръщам внимание на малките детайли, които правят същността на нещата. 
Разбира се рейки не е всичко. Но рейки е част от мен вече и то само положителна. А днес - рейки е част от най-близките ми и се радвам, че го направих за тях. 
Не знам всичко, не мога всичко, в началото на своя път съм. Дори преминала през всички нива на рейки, усещам и знам, че рейки се учи не за ден - два, месец,  година... Всичките тези нива са началото на един вълнуващ и изпълнен със светлина път. Като казах светлина си спомних, че едно от невероятните и силни усещания при настройките бе светлината, която ме изпълваше, и дъгата... Усетих дъгата в най-необяснимото усещане. Най-вълнуващото е, че това ми дава възможност да усещам своята интуиция. Интуицията си възприемам като моята най-истинска същност. Все по-често си давам сметка, че това е най-верния ми глас. Особено и вълнуващо е осъзнаването на интуицията. И момента, в който й се доверя... 
Няма да забравя първото си възхищение от срещата с рейки - препоръката да се слуша интуицията. Тогава не бях сигурна дали ще мога. Оказа се, че много лесно. 
Такива мисли на събуждане ме владеят. Денят, сега започващ, ще се опитам да осмисля и да използвам за добро. Със светлина и любов в мен и край мен ще е лесно.

.

може ли да е истина

Представи си онова, което е твърде хубаво, за да е истина!!! - Представяй си го всяка сутрин, всеки миг.

Днес разхождайки се почти безцелно из нетпространството попаднах на този цитат. Дадох си сметка, че твърде често напоследък, срещам подобни внушения. Знам, че това наистина действа. Едни мънички доказателства имам дори от личен опит.

Тук възниква и въпросът, на който не намирам отговор. Защо след като знам и съм видяла, дори усетила лично положителния резултат /не само в случая за положителните визуализации/, не продължавам по същия начин. Не, тук не става въпрос, че нещо се е изчерпало или ми е омръзнало. Защото и такива случаи има. Тук е друго.

Не го разбирам. Като нещо "напук" да направиш на някого. Но защо, след като това съм аз, а играта "напук" никога не съм харесвала и не съм искала да играя. Явно имам много още да уча от живота.

Вероятно не съм най-упорития човек, едва ли ще съм и за пример, но ще продължавам да опитвам. Ще опитвам с надеждата да успея. Ще отчитам като успех, не онзи големия успех, който ми се иска, а всеки мъничък успех. Тези мъничките успехи ще изградят като пъзел онзи големия, който желая.

Обещах си нещо. Да изразявам благодарността си и за най-малкото нещо. Не, че до сега не съм, но със сигурност има неща, които наглед дребни и незначителни не са получили моята благодарност. Ще се опитам да забелязвам всеки дребничък повод за усмивки.

А сутринта като отворя очи ще си представя онова, което е твърде хубаво, за да е истина. Ще го видя много истинско и ще го правя винаги, по всяко време, докато стане истина. 

снимката е тук.
.

капризи или...

Не искам за себе си много. 

Другите на първо място, по-често са, за мене.

Харесва ми, чувствам се полезна. 

Може да е дълг или пък желание.

Но щом го правя, значи съм го поискала с разум или със сърце.

И го правя всеотдайно.

Но...

Като капризно цвете съм понякога.

Угодия няма...

Като се замисля, то капризите не са за личната ми облага. 

Най-често искам до полуда за друг нещо да направя.

С много обич във сърцето.

Всичко, с обич сътворено е по-доброто.

Капризна казах, че съм... дали знам какво каприз е?

.

настроения на жена

Днес ми е... женско  ;) То май ми е такова цяла седмица.

Ей, такова едно...

Вдъхновения вчера ме обзеха. Днес съм с червени кичури в косите и с къдрици подредени... Пламъче закачливо в очите ми блести. 

Дали виновна пролетта е?

Нетърпеливост в мен напира, като цвят на ябълка, да разцъфти  гласи се. 

Стихията във мен извира, с реката пълноводна са в комбина. В дъжд и слънце настроения менят се и заливат ме със цвят от теменужки и зюмбюлен аромат.

Април събужда в мен женските ми настроения. Променливи са като дните пролетни. Закачливи, цветни и уханни са, като онзи храст в парка...

Настроения... на жена.

.

.

жена съм - майка съм

Днес, майката в мен бе щастлива и горда.

Бях на родитело-учителска среща, на която само поздравления чувах за чудесното дете, което имам... Предишната среща бе в началото на учебната година и учителите все още не познаваха децата, а днес... На мама детето, вече се е доказало... Такова удовлетворение и гордост почувствах. Да, нескромно е, но наистина усетих гордостта в себе си.

От както се помня съзнателна, съм искала да имам деца - много и да бъда добра майка... Да, имам децата, но не винаги съм сигурна, че съм добрата майка.

Днес почувствах удовлетворение, че съм успяла, все пак, в нещо.

Лесно е да се роди дете. Въпреки желанието ми за деца, след първото раждане бях изненадана и дори уплашена от отговорностите пред мен. Радвам се, че преодолях страховете си.

Сега знам, че най-важното е децата да усещат, че са обичани. Всъщност винаги съм знаела и съм се опитвала да правя така, че да усещат обичта ми.

Днес майката в мен ще заспи удовлетворена, със сладка гордост в душата.

Лека нощ!

.
.

да отгледаш цвете

Да отгледаш цвете - изглежда лесно.

Да откъснеш цвете - още по- е лесно.

Понякога засяваш нещо, просто ей, така. На шега или дори и без да искаш. То пък избуява, но не винаги е туй, което си очаквал. 

Понякога подготвяш се от далече. Чел си много, избор си направил, условията най-добри осигурил си, семената са елитни даже. Засяваш както пише в книгите дебели, поливаш, чакаш и малко му трепериш докато очакваш. Резултатът не е тъй, което си очаквал...

Скромен опит имам... Семето засято с много обич, с грижите навреме, израства силно. С цвят ни радва, даже и да върже плод, а сетне семената му в бъдещето ще пренесат любовта, с която е отгледано.

Да откъснеш цвете... не много смислено ми се вижда.  Да откъснеш, да прекършиш, да пречупиш - с това отнема се живот. Красота, сътворена от природата...

Обичам да се докосвам до природата, да се отдавам на миговете, в които мога да се слея със нея. Необходимо ми е, за да оцелея в ежедневието на делниците. 

Днес говорих с приятел по телефона и той ми каза - добре е, че има това място /където съм днес/, където да ходиш да се зареждаш. Да, без това място не бих могла да живея. Може да е за час-два дори в края на седмицата, но трябва да дойда. Имам нужда. Не мога да живея в лудницата на голям град. И макар да живея в малък, и това ме натоварва.

Предпочитам да се разхождам в градината, да се радвам на цветята, да правя снимки... Сега е толкова красиво. Не изпитвам потребност да бера букети.  Миналия ден набрах букет... изпратих го... на един гроб...

Утре, всъщност вече е днес, ще засея роза. Не устоях на цветната картинка и си я купих :) Ще стане храст. Трябва да е бяла с нежно лилави отенъци. 

Защо лилава? Наистина не знам, хареса ми. Може и да не е толкова странно. Улавям се, че често мисля в лилаво. Каква ли лудост ще е туй  ;)

.

.

суетата и жената в мен

Жена съм. Суетата си е част от мен. Няма смисъл да отричам. 

Пролетта навън ме предизвиква да се променя и аз. От промяна винаги има нужда.

Ето, искам да съм по-засмяна. С онази, усмивка от сърцето дето идва. Искам да съм по-елегантна. Лекота и грация да личи край мен. Пролетта събужда нежност в мен, която искам да раздавам, да предавам и да заразявам с нея.

Дали ще намеря съвършенството във мен, което ще ми позволи да се отдам на своите роли? 

Нещо  в мен променя се в последните години. Надявам се е за добро. Виждах себе си като съпруга, като майка, като дъщеря... Към днешния ден усещането осъзнато е за цялост.  Аз не съм нито дъщеря, нито майка, нито съпруга... Аз съм всичкото в едно и още друго.  Аз съм цялото. Просто съм жена.

Дали добра съм или не, другите го знаят. Сега се опознавам, със себе си на среща във нощта. Сега разбирам /поне така си мисля/ силата във мен, която нося. Искам с тази сила, промяна да направя покрай мен в живота си.

Силата ми, слабост е понякога. Слабостта ми всичко е, което трябва ми в друго време.

На среща тази нощ съм със същността си... на Жена...

.

.