магична йога - злато и хармония

Мудра на сърцето...
Усещане за гъдел в гръбначния стълб. Като трептене, пеперудено, леко, усмихващо /усмихвам се/ - изключително приятно!  Мисъл, че днес енергиите са в идеална Хармония! 

Тресането... 
След първата част: Усещане за две половини на тялото ми - едната студена, тъмна, сякаш зелена, другата - плътна, силна, топла, дори гореща, огнена, с пламъци насочени към студената ми част.  
След втората част:  Повече баланс - няма студено, но и горещото е по-равномерно. 
След третата част: Усещане за движение, завихряне в осморки... Усещане за цялост, за енергия, за живот... Баланс...

Полет... 
В Огъня-Слънце съм... А усещането е за... нещо ново... Като обещание за още и още... Не знам какво, просто е още... Като предстоящо разкритие... Усещам желание за гмуркане в Огъня, но... Не съм допусната. Нещо ме спира, а и аз не настоявам. Знам, че ще се случи и гмуркането когато съм готова.

Змиите...
Излюпи се Змията и тръгна нагоре, станаха три. До тук нищо ново. Издигнаха се над мен, и аз с тях... Не се оплетоха. Поведоха ме към Змийския, Златен Замък... Трите се проточиха като мост пред мен, но аз не стъпвам по този мост, а по-скоро летя над него. Но това не е точно полет, а по-особен полет и усещам свързаността си със Змиите. Стигнахме до Портите. Великолепието на Замъка е омагьосващо. Аз оставам пред замъка, а трите Змии обиколиха Замъка. Насочиха се нагоре. Там, над Замъка, се оплетоха и се издигнаха нагоре, нагоре, в безкрая... Вече не са змии, а Златна светлина, като вихър... Този вихър се вля в мен... Усещане за завършеност, за цялост, за прибиране на нещо мое, което се е върнало...

Орелът...
Дойде си по обичайния начин от леко вляво и поехме надясно. Летяхме над зелените, много зелени заоблени хълмове. Но днес бяха различни, всяко хълмче си имаше перчем от бяла, лека дъгичка. Прилича на развълнувано море с бели вълнички, но това си бяха зелените хълмове. Летим, летим... изведнъж Орелът направи завой в ляво и в далечината видяхме Змийския Златен палат. Същият си е, но с много по-силно златно излъчване и златно сияние около него. Гледахме го, по-скоро беше като съзерцание. Няма очаквания. Много силно спокойствие, мир... Дочух нещо  - при развалините. Погледнах Орела, но той мълчеше, излъчваше Покой. Разбрах, че това не е за днес, а за някой друг път... Прибрахме се под Върха... 

В мен има едно златно усещане след практиката...
Хубаво е...

***

.

магична йога - по пълнолуние

Пълнолунна практика... 
Вълшебство след вълшебство и много силно усещане за цялост. Търся думи, за да опиша странните усещания като полет на пеперуда, като галещо движение... 
Полет на Феникс над Огъня...  Акаша - Вихър и не виждаш нищо друго. Знам, че Центърът му ме привлича с неудържима сила. Центърът е черен, а Вихърът е бял с разноцветни проблясъци. Усещам как аз и Вихърът се приближаваме един към друг, привличаме се до момент, в който в центърът се появява бяла сфера - Слънце...
 
Камбаната... 
Заведе ме на пъстроцветен източен пазар. Звукът дойде с вятър и бях пренесена сред сергии с различни подправки - познати и непознати, сергии с екзотични плодове - едри, дребни. Всичко е много пъстро. Много хора, цветове, ухания, форми - всичко се слива в едно - ПЪСТРО. И сега в мен е някак пъстро, цяло, спокойно, доволно...

Пълнолунието е априлско... 
Пълнолуние в 9:09 и не е случайно, че практиката ни започна точно тогава...

***

.

магична йога - Космическа река и Ин-Ян

Реката... 
Тя си дойде по обичайния начин, нищо различно. 
Космос... Планети с пръстени и без пръстени... Комети с дъгови опашки... Всякакви космически неща... 
ОБАЧЕ... 
Появи се двойка планети с пръстени като осмица. Планетите са в средата на дупките на осмицата. Изведнъж ми идва мисъл - това са брат и сестра... А в следващия момент виждам символът на Ин-Ян - това са мъж и жена... 
Пред мен се завъртя верига от осмици залепени една за друга. Прилича и на две ленти усукани хлабаво, като в отворите имаше сфери/планети. Тази верига се движи змиеподобно и тогава разбрах, че се получава Ин-Ян когато се опрат/привлекат две части от веригата...
Вълшебно пътуване с усещане за Тайна...

Усещам се идеално балансирана!!!

***

.

магична йога - стълбичката

Чакам си на полянката под Върха. Моята полянка за срещи. Зелено е, свежо, прекрасна пролет... 
Виждам си стълбичката и се хващам за нея. Гледам небето, усещам полета. Стълбичката ме носи на някъде. Виждам, че сме над пустиня. Под мен има пясъци, дюни, слънце. Всичко е светло, жълто. Жълтият цвят не е ярък, а с лек оранжев отенък. 
Аз си стоя някъде на 2-3 стъпало. Удобно ми е. Виждам, че в дясно на носещото въже има една жълта змия. Тя има някакви надлъжни, но не прави линии, по тъмни са, не черни, а леко кафяви. Тези линии са като йероглифи, сякаш нещо е написано. Виждам я и виждам, че и тя ме  гледа. Говори ми с поглед да вървя нагоре. Тя тръгва нагоре, тръгвам и аз... Змията се усмихва доволна, че се разбираме. 
Продължавам да се изкачвам. Оглеждам се наоколо. Пустиня е, но е красива. Усещам я гостоприемна. Не се обяснява, то се чувства. Виждат се само пясъци, дюни и слънце... 
Продължавам изкачването, а Змията е до мен. В дясно се появява малък оазис. Продължавам нагоре, за да го видя по-хубаво. Сега стълбата стои на едно място. Виждам, че в оазиса има три високи дървета и по-ниски храсти. Искам още малко да се изкача, но няма къде. 
Орелът, не знам от къде се появи, ме издига и политаме към оазиса. Оставя ме в центъра на равностранния триъгълник, образуван от трите дървета. Там, в дясно, виждам скала. Жълто оранжева е като пясъците. В нея има неголям отвор. 
Влизам. Сама съм. Вътре е светло, просторно, голяма зала. Същите жълто оранжеви цветове. Там е водата. Като езеро е, но може и да е бавнотечаща подземна река, трудно ми е определя. Повърхността на водата е спокойна. Проблясват светлинки по нея, като паяжинки. А може би и като писменост...
Красиво е. Излизам навън. Орелът ме понася. Да, той ме носи  и ме оставя на зелената пролетна полянка /нея си я знаем ;)/ 
Слънчево ми е... 

***

.

магична йога - огнени танци

Морският Кон... 
Дойде, но... с него нареждах деня си, задачите, някакви спомени... Отпуснах се, но май нещо не достигна, за да се слея с него... 
Малко по-късно... 
Полегнах, заради главоболие. Пуснах си музика  и докато се отпусках с дишането на триъгълник /много ми харесва/ се заредиха едни картини.... 
Морският Кон излиза от морето. Бял е, след малко стана червен, докато да излезе при мен стана черен. Качи ме на гърба си. Аз съм красива жена, с червена феерична, циганска рокля с волани, веещи се поли... и с черна дълга коса /а бе... направо хубавица :)/ 
Конят ме понесе по средиземноморски пейзажи - пясъци, високи единични дървета... Хубаво е, сами сме, движим се на запад. Слънцето е на залез. Огнено червено е. През цялото време си беше все там, сякаш времето е спряло. Конят ту забързва, ту забавя ход, като танц е. Усеща желанието ми танцувам. Слизам и Коня се движи напред, а аз до него танцувам. Чак да не повярва човек, че това съм аз, каква танцьорка съм само. ;) Прекрасно е, вятър, слънце огнено, танц, музика... И аз... Едно сме, хармония сме... Все към огненото Слънце танцуваме. 
Усещане за цяло... 
Цял ден ми е Огнено... някаква енергия.. много червена ме владее. Едно усещане за нещо, което напира навън... нещо кръгло, червено, топло, цветно... 
С една дума - шантава работа...
Ама ми харесва...  

***

.

магична йога - ден на музиката

Днес ще да е ден на Музиката! 

Змиите...
Издигнаха се нагоре, а  аз останах между тях и в един момент осъзнах, че си танцуваме. Те се извиват и ми показват движения, а аз повтарям след тях и с тях... Много леко е. Музиката е прекрасна, цяла. Всъщност всичко е Едно - аз, змиите, танца, музиката... Завършеност  е...

Космическата река... 
Много бързо дойде по обичайния си начин, но тя е различна. Имаше нещо като мехурчета, които изплуват от водата, но тези мехурчета са цветни, разноцветни, бляскави, светещи и при излизане и разпукване се чува звук. Много нежен, като от хиляди камбанки. Нещо весело, жизнерадостно. 
После тези балончета се загубиха, но се появиха пръчици, които също създаваха музика. Цветни, блестящи, въртящи се... От всичкото това движение и от светлините се получава още по-приятна музика. Не може да се опише, но е някак още по- в сравнение с предишната. 
Аз не съм в лодка, а се нося из тази Река. Аз съм нещо като движение. Аз съм Реката. Аз съм музиката. Аз съм онова дето не може да се опише, но е оная дълбока същност, без която нищо не е същото... 

Сега... 
Особено ми е... Леко, завършено, пълно, цяло, топло, и... танц и музика, но не отделно, а нещо, което е общо, защото е неделимо... нещо в мен е... нещо Ново, но знам, че е най-истинското, което имам... Няма дума, няма думи за него, има само... усещане, осъзнаване, чувстване, знание - но като едно, някакво ново ... Осмо чувство...

***

.

магична йога - Райска музика

Морският кон... 
Дойде със звук и златна светлина, която се изви в дъга от ляво на дясно. Това си беше моят Белият кон, но днес беше Златен. Тръгнахме към гората, където и миналия ден ходихме. И уж е същата гора, същите вековни дървета, но в клоните проблясваха разноцветни светлини. Всяка светлина си имаше звук и се носеше музика в гората. Изведнъж чух Райска музика. Да, точно това би трябвало да е - музика от светлина... 
Когато се върнахме, след Коня остана пак дъга от светлина, която се скри след него.

***

.