За две седмици малко тревата е поотраснала и лайките са се увеличили. Едва напъпили са джанките. Следват ги плахо и прасковите. С тия прогнози, по-добре е да не бързат.
Магнолията за първа година ще цъфти, но и тя се чуди. Все още не е показала цялата си прелест. Очаквам в дните великденски да се престраши.
Нарцисите все още се чудят да цъфтят ли или да чакат.
Очаквах повече развитие в лехите с репички и спанак. Само киселецът се е отчел с бърз растеж и свежест. Е, марулите и зеленият лук под найлона са пораснали. Та салатата не я мисля. Морковите и пащърнакът са се престрашили и по листенца две са показали. Грахът и луковите сякаш не са помръднали за две седмици.
Копривата е в изобилие. Дори и там където ми не трябва. Издебнах вятърът да поутихне и цяла кофа с корени копривени събрах от неверните места. Знам, че малко трябва да е останало, за да избуи пак. Но аз ще наминавам често в рисковите зони.
В дните великденски смятам да си набера по-голямо количество, за да си изсуша за следващата зима. Скоро копривата ще израсте и ще ми липсват крехките й връхчета, затова ще побързам с прибирането й. Ползите от копривата са толкова много, но сега няма да убеждавам.
Позакъсняла пролетта е, но всичко живо е в тръпнещо очакване на повече топлина и слънце. Активността на птичките е невероятна. Сутрин не отворила очи на концерта виртуозен съм свидетел. И как да не се усмихна?
Преброените ми часове, там до земята, в градината, ме заредиха с много, много енергия. Земна енергия...
Усмихвам се с очакване на истинската, топла пролет...
..
