Поне така си мисля ;)
Искам да седна и да си направя... нещо като обобщение... нещо като пожелание... нещо като план... или пък да е отчет... Нещо ще е.
Обаче, трябва ми време. Малко повечко отколкото ми се намира. Време, за да се концентрирам и да не бързам за нещо следващо, което чака да го свърша.
Затова, сега ще свърша всичко чакащо, всяко, не дотам любимо, занимание, но пък необходимо. От вчера съм се стегнала и въпреки умората необяснима /от времето дали не е.../ необходимите неща ги върша и резултата е поощряващ. Днес /до тук/ посвърших също доста.
Обаче има едно състояние /не знам писано или неписано е, правило ли е, закон ли е, или пък е изключение/, към работата за свършване да се прилепват с невероятна бързина още и още задачи, коя от коя по-неотложни и необходими.
Ама аз ще ги надхитря... и сега ;)
Имам още време. До довечера е доооста време. Утрешният ден е мой. В неделя ще почивам /официално, а иначе... аз си знам/. В понеделник ще предавам. До тогава ще съм й насмогнала на работата и ще се огледам, ще се поослушам и... време само мое ще си заделя ;)
Хитро, а? И ще успея. Защото си се знам. Успяваща съм...
Е, стига ми сега за отдих. Отивам да се... потопя в работното си настроение...
:) :)
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар