женска тема

Една женска тема. Не е красива.

Но е част от всяка жена. 

За всяка е различно. Но темата в един или друг момент става много актуална. 

За късметлийките, темата в началото е с няколко часова продължителност всеки месец. После става ден- два. Няколко дни в месеца...

Няколко ужасни дни ПМС /предменструален синдром/...

И ако преди ужасът е бил на физическо ниво, след време е на емоционално ниво...

Емоционалните бури в тези дни са несравними с никоя природна стихия. Надминават по сила всеки дъжд и ураган. Мартенските промени на времето, най-често приписвани на женския ни нрав, са нищо в сравнение с ежемесечните настрояния, променящи се на  всеки час, понякога и на минута... 

Всяка дреболия, вчера отмината с усмивка и мъдрост от позицията на житейския опит и годините, днес може да доведе до потоп от сълзи, до вихрушка от необясними страхове...

След час отново слънце е в душата женска и дъгата цветна  с палитрата от чувства си рисува.

Но след още два... кой ли ще се наеме да предскаже... Това е мисия невъзможна.

Когато буря се е разразила в душата женска, спасението само е едно. Да си по-далеч от нея...

Но кръг магьосан се заплита, тя търси теб, своя най-близък и любим. И невъзможности от тебе иска. А ти изнервен си от хленченето женско,  бързаш да се отървеш... 

Тогава в нелогичност, облечена във страхове, душата се самотна чувства, нелюбима й се струва, че е вече...

След час е прояснено, даже в женски разум /да не вярваш как/. И готова е с извинения да те затрупа, и искрена е тя до всяка клетка. Съжаления за думите изречени и за направеното преди час... Но нищо се назад не връща и вина в душата й остава. Това е повод за следващата буря... Кога ли? Само ти почакай... 

Ред сега е на спокойствие и на смиреност. Сговорчива е и тъй разбрана. Сега е тя жена-мечта. Зарадва ли се... Не бързай, провери й календара... ако ред е на кръгчето червено, късметлия си, размина се и този път онази буря, дето няма да изтраеш ;) Но ако кръгчето е утре или вдруги ден... съчувствие предлагам само... с търпение се зареди...

Осъзнаване и обещание да се не повтаря таз истерия, не помагат много в тези дни. Понякога се питам лудост ли е, що ли... Нима това съм аз, жената сигурна и уравновесена, знаеща и можеща в дните свои, владееща се в ситуации даже невъзможни? 

Добре, емоционална съм, чувствителна, но това лудост не е. В нормалните ми дни емоционалността ми е част от същността ми. Прави ме различна, а може би и интересна...

Обаче... в тези два-три дни когато... Защо са толкоз дълги? И болката защо е толкоз силна, на моменти е и непоносима... 

Страхувам след дни подобни да не те загубя... Теб, когото съдбата в дар ми даде... Някога дали и аз ще бъда твоя дар...

Страхувам се... помогни ми, моля те... Не трябва ти да правиш нищо. Да зная само, че има рамо, на което аз да се опра. Да знам, че има две ръце, които в прегръдка ще ме стоплят... Това ми трябва в тези дни, когато страховете ме подгонят и говорят ми, че съм сама...

Страхувам се да съм сама...

И да уточна за край. Това е опит от моите дни, с моите усещания. За всяка друга жена ще е различно.

Такива сме си - различни, непредсказуеми...

Драги мои гости от мъжки пол, моля ви не се плашете, не обобщавайте. Просто ни приемайте... Ние се променяме и имаме нужда от вашето рамо и да поплачем и да се опрем...

Мили дами, всички минаваме или ще минем през това. Желая ви да е по-леко!

Снимката е на Драго.

.

.