за пролетта

Пролетта е най-женския сезон... за мен.

Всяка пролет такива са усещанията ми.

Може би заради променливите настроения на най-женския месец - март.

А може би и заради не по-малко капризния април.

Сигурно и заради природата раждаща се след зимния сън. И аз родих децата си през пролетта :)

Цветница и цвете - асоциации за жена и за дете са в мен. Цветницата днес бе най-капризната жена - ще се усмихне, после и намръщи. Песен ще запее, а после и сълзи от нищо ще пролее. 

Във всеки полъх се усеща аромат на пролет. Всеки слънчев лъч е топлина. Всяко клонче е живот от пъпките родил се. Всяко цвете е усмивка с нежност. Всичко... пролет е.

Пролетта е сезонът мой. В късна пролет съм родена. Жена съм... и съм цвете, кой каквото и да си говори. Понякога бода, но и розите красиви имат си бодли. От бодлите имам нужда за защита... и самозащита.

Пролет животворна - стихче почваше така... Така е. 

Пролетта твори живот и красота, топлина и нежност. Пролет, Цветница, цветя, жена... 

Честит празник! 

.

мартенски настроения...

Мартенски настроения или настроения през март... май е все едно. 
Март е символ на променливост. 
И женските настроения имат същата слава. 

Слънцето редува се с облаци плътни. 
Вятърен порив и затишие се надбягват в дните. 

Същото е...

Усмивки с навъсено чело се сменят, че и сълзи се леят. Меланхолията плахо отстъпва на  ентусиазма завихрен от огън.

От бяло до черно.. от слънце до мрак... от сиво до цветно... и пак наобратно... Това е март... Това е и женското его...

А Жената издържа на много. 

На мартенското време - по пет пъти сменило се... на слънце и вятър, на облак и дъжд.

Издържа и на Луната решила с кръглата си прелест напълно да се похвали. Луната жена е и тя е суетна, и на жените понякога /по-често/ странно влияе. /С особена лудост - тук тихо признавам/

Жената издържа и на синдромите месечни, които напомнят й преходността на живота единствен. 

И на сълзи издържа - прераждане на душата тя ги нарича. Когато й трябва грам оптимизъм и тук да намери...

Жената... на себепознаване също издържа. Как ли? То се разбира, усеща - не подлежи на обяснение с думи.

Да си жена - този март е предизвикателство сякаш...

През март да се губиш, а после откриеш, да се познаеш, а после и да се опознаеш... Ееех, приключение си е цяло...

Ми то... приключение е да си жена...

.

женски мисли в женски месец

Знам ли...

Женският месец е вече тук.

Капризен, казват, бил... Непредсказуем... 

Знам ли...

Дали затова и мислите ми някак странни, сякаш са... Сякаш пообъркани и леко несериозни, но с претенции за зряла сериозност, щото друго не ми отива на годините.

Затова ли пролетта избрала е в женския месец да се развихри... Когато капризи всякакви са по-приети. 

Пролетната умора и тя сега се вихри. За нея, сещам се, защо избрала си е този месец ;) Защото само една жена може да се справи с нея... навярно...

А мислите за женския месец много надълбоко май отидоха. Започнаха с въпрос - защо е само един женският месец? На всичкото отгоре и ден един за женски е наречен... 

Знам историята му, както повечето. И все пак смисълът му ми се губи. 

Цветето, дежурно, само в този ден ли заслужавам? Нима седмица по-рано не съм била по-усмихната и добра за всички... Ами ако в този ден наречен, се случи с онези дни от месеца, когато дори и аз не се понасям... Тогава и бодил дори не заслужавам.  Ами ако след седмица импулс у някой се роди, в резултат на слънчев ден или всичко друго, и цвете му се прииска да ми поднесе. Та дори и цветето да е онзи малък цвят на пътеката към вкъщи, би ме зарадвал все едно букет от рози сто пред мен са... Нима импулса в себе си да загаси, защото... не е ден...

Не знам защо такива мисли ме преследват. Смисъл искам да открия и да отговоря на въпросите, които в женските ми мисли се пораждат. 

Едно е сигурно - месецът ще е променлив - ще има дни студени, но и някои ще се стоплят. Ще вали и сняг, и дъжд, но и слънце ще ни се намира. И настроенията ми ще се сменят. Понякога по слънце ще се водят, а друг път без слънце може да е слънчево в душата. И шарено ще става. След бялото кокиче слънчевите минзухари ще изгреят, синьо-нежни теменужки ще се крият срамежливи, килим от цветните иглики дворовете ще превзема, уханните зюмбюли с цветове ще греят и на слънцето ще се усмихват и още, и още...

Женските ми мисли и те по женски ще капризничат в посоки най-различни. Дали да се опитвам да ги в ред редя? 

Знам си от сега - неуспех ще бъде ;) 

Ще си ги оставя непокорни да си полетят през този месец...

.

мисълта

"Мисълта е тази, която прави нещата такива" - Шекспир

Така си е...
Звучи и убедително и лесно, обаче... 
Шекспир го е проумял преди повече от четири века. 
Определено има хора, които са го осъзнали, които го използват в дните си. Но мисля, че са твърде малко.
Може би повече са тези, които се опитват да приложат по-добрите мисли в живота си и успяват кога повече, кога по-малко. 
Най-много са онези, които изобщо не ги е грижа за мислите им, а и... едва ли мислят...
Но има нещо, което сякаш започва да ми идва в повече. Все по-често попадам на прекалено позитивни и захаросани публикации. Разбира се, имам избор - просто ги прескачам.  По-неприятното е, че след срещата ми с подобно захаросано послание попадам и на изключително негативно такова. И там прилагам избора си - подминавам. 
Питам се, дали това е решение - да подминавам... 
Имаше период, в който случайно или не /това за случайностите е друга тема/ точната информация, от която имах нужда ми идваше по различни начини в точния момент. 
Дали моята чувствителност на възприемане се е променила към подобна  информация...
Ей, такива едни... неделно-вечерни мисли...

.

логика :)

...

- Така правят нормалните хора.

- Ние нормални ли сме? ;)

- Не сме ли? :)

- Аз не мисля, че съм...

- Ако ти не си, то значи и аз не съм. Но аз съм, то значи и ти си.

- :) Логика...

- Запиши си го, че не се знае кога пак ще кажа нещо толкова умно :):):)

забележка:  Добре, че си го записах сама ;)

.

обич за себе си

"Започвам да осъзнавам, че търсейки своя произход и предназначение, всъщност съм търсил нещо различно от себе си. И осъзнавайки това, прозрях произхода и предназначението на света"     Мартин Бубер

Признавам си, не знам кой е този Мартин, но пък мисля си, че е късметлия - търсейки едно е намерил повече...

Често се чувстваме загубени в света край нас. Мястото не си познаваме. Защо  е така?

След въпроса "защо" идва търсенето. Търсенето на себе си... 

Търсим себе си далече някъде. Готови сме гори Тилилейски да пребродим.  На път поемаме през девет планини в десета, зад девет морета - в десето...

А ние сме... тук... Тук и сега... 

Ние сме свят. Цял един свят. Поглед навътре ни трябва... Поглед във нас...

И обич... за нас...

Като обичаме себе си, обичаме и света... 

Лесно изглежда. 

Само... кураж ни трябва...

.

мисли

Снежен, бял, студен, зимен ден.

Най-сетне истинска зима. 

С много сняг. 

И разни мисли затрупани от снега.

Знам, дори от опит знам, че мислите са сила. 

Положителните... и отрицателните също.

Искам ги, търся ги... положителните. 

Защо ли не ми се получава?

Поне е бяло, чисто, свежо, пухкаво и красиво е.

А мислите... по-добре е да са си затрупани под снега.

Лека нощ!

Утре ще ги търся позитивните мисли из преспите...

.