мисълта

"Мисълта е тази, която прави нещата такива" - Шекспир

Така си е...
Звучи и убедително и лесно, обаче... 
Шекспир го е проумял преди повече от четири века. 
Определено има хора, които са го осъзнали, които го използват в дните си. Но мисля, че са твърде малко.
Може би повече са тези, които се опитват да приложат по-добрите мисли в живота си и успяват кога повече, кога по-малко. 
Най-много са онези, които изобщо не ги е грижа за мислите им, а и... едва ли мислят...
Но има нещо, което сякаш започва да ми идва в повече. Все по-често попадам на прекалено позитивни и захаросани публикации. Разбира се, имам избор - просто ги прескачам.  По-неприятното е, че след срещата ми с подобно захаросано послание попадам и на изключително негативно такова. И там прилагам избора си - подминавам. 
Питам се, дали това е решение - да подминавам... 
Имаше период, в който случайно или не /това за случайностите е друга тема/ точната информация, от която имах нужда ми идваше по различни начини в точния момент. 
Дали моята чувствителност на възприемане се е променила към подобна  информация...
Ей, такива едни... неделно-вечерни мисли...

.

логика :)

...

- Така правят нормалните хора.

- Ние нормални ли сме? ;)

- Не сме ли? :)

- Аз не мисля, че съм...

- Ако ти не си, то значи и аз не съм. Но аз съм, то значи и ти си.

- :) Логика...

- Запиши си го, че не се знае кога пак ще кажа нещо толкова умно :):):)

забележка:  Добре, че си го записах сама ;)

.

обич за себе си

"Започвам да осъзнавам, че търсейки своя произход и предназначение, всъщност съм търсил нещо различно от себе си. И осъзнавайки това, прозрях произхода и предназначението на света"     Мартин Бубер

Признавам си, не знам кой е този Мартин, но пък мисля си, че е късметлия - търсейки едно е намерил повече...

Често се чувстваме загубени в света край нас. Мястото не си познаваме. Защо  е така?

След въпроса "защо" идва търсенето. Търсенето на себе си... 

Търсим себе си далече някъде. Готови сме гори Тилилейски да пребродим.  На път поемаме през девет планини в десета, зад девет морета - в десето...

А ние сме... тук... Тук и сега... 

Ние сме свят. Цял един свят. Поглед навътре ни трябва... Поглед във нас...

И обич... за нас...

Като обичаме себе си, обичаме и света... 

Лесно изглежда. 

Само... кураж ни трябва...

.

мисли

Снежен, бял, студен, зимен ден.

Най-сетне истинска зима. 

С много сняг. 

И разни мисли затрупани от снега.

Знам, дори от опит знам, че мислите са сила. 

Положителните... и отрицателните също.

Искам ги, търся ги... положителните. 

Защо ли не ми се получава?

Поне е бяло, чисто, свежо, пухкаво и красиво е.

А мислите... по-добре е да са си затрупани под снега.

Лека нощ!

Утре ще ги търся позитивните мисли из преспите...

.

за ново начало

При Петя прочетох мнооого оптимистична информация. За всички, които сме пропуснали или сме недоволни от начинанията си. 

Хубаво е да имаш втори шанс ;) 

С усмивка за ново начало съм. Е, то няма нищо съвсем ново. Но може да се нарече. 

Може би всяко подновяване на ентусиазма в някоя дейност може да се определи като ново начало. Изобщо не е необходимо посоката да е на 180 градуса. Може и на по-малко... или повече ;)

Утре започвала годината на водния дракон...

Тя и Глокси ни подготвя от известно време ;)

Нека е честита, вдъхновена и изненадваща! 

Да си я направим! Каквато си я искаме!

За ново начало...

.

пътят на жената...

Ражда се - дете е.

След десетина години - започва да се оглежда. Усеща и вижда промяната. 

Осъзнава се - жена е...

Ражда първата си рожба - още едно осъзнаване - жена е и майка е...

Децата порастват, извор на радост и удовлетворение са.

Духът е в разцвета си. Вече знае и може толкова много. Научила е уроците си. Дори търпението е сред положителните й черти. Усеща мъдростта в мислите си. Уверена и спокойна е.

Но... 

Един ден... осъзнава, че лудостите, които я обземат са малка част от бурята, която хормоните й спретват. Като преди тридесет и пет години. С една много малка разлика /чувството й за хумор не винаги е разбрано.../ - сега процесът е обратен.

Времето е неумолимо. Идва и осъзнаването - тялото вече не слуша... Защо се събужда сред нощ изгаряща от огън. След минути всичките завивки не стигат, за да стоплят тялото... и душата изплашена. 

До вчера владееща се, днес е различна. Моменти сълзливи, редуващи се с безпричинен смях, а после и безразличие се появява.

Страхува се...

А уж умна е жена. Не малко е прочела, убедена е, че животът не е до тук. Знае, че това е само път, който ще се мине, неизбежен е. Знае, че позитивен поглед трябва й. 

Това е разумът. Рационален, подреден и ясен.

А страхът е чувство. Ирационално. Дори е хаотично.

И това ще мине...
А тя жена е...
И ще бъде...

.

в зимата

Обичам зимата, когато има сняг. Много сняг. 

А днес е... нито сняг, нито дъжд.

Понякога в дните зимни ми идва муза в кухнята и имам вдъхновение да свърша куп неща. Идеите какво да сготвя ме засипват, но... и бързо се изчерпват.

В себе си намирам доста нетърпение и припряност. И двете качества не са от положителните. 

Бързо с ново нещо се захващам, но и бързо ми се иска да го свърша.

Точно сега искам повече спокойствие за духа ми нетърпелив. Имам нужда да завърша някои неща започнати отдавна и не толкова отдавна. 

Сега ще се оттегля с рейки от суетата на деня, а утре... 

Ще го видя скоро ;)

.