Медитацията - Змията...
Много дълбоко усещане по време на медитация.
По време на кобра-дишане загубих връзка с всичко около мен. Когато огньовете се запалиха, и се отвори огненото кълбо в основата, то там яйцето бе толкова Златно, че чак беше Бяло. /не ме питай какво означава - но точно това ми мина през ума/ Когато се отвори, Змията си бе Златна, но много по-голяма от друг път.
Издигнаха се над мен трите, средната бе с огромна качулка, а другите бяха по-малки. Трите се усукаха, но не плътно, понесоха се нагоре... нагоре...
Знаех, че ме водят към Змийския Златен дворец. Но те се издигаха все по-нагоре. Казаха ми, че има друг, който е по-високо, в Космоса... Време е да се връщаме, но ние - аз и Змиите, продължихме още нагоре, тогава в далечината видях да проблясва Златен замък, много по-голям, но като визия подобен на земния Златен дворец.
Изведнъж Змиите се спуснаха и с вихъра си изгасиха всички огньове.
Йога - нидра - Морското Конче...
Дойде, там, на моя си Залив. Ясно, слънчево, спокойно е. Морето проблясва във всички цветове на дъгата.
Излезе
Кончето, покани ме и ме поведе навътре. Аз плувах до него леко, усещах
топлината на водата, виждах светлината как достига дъното. Все
по-навътре и по-дълбоко. Появиха се още кончета. Всички са синьозелени,
но и цветни проблясъци има по тях, които се менят при движение.
Аз
съм в свои води, плувам си, а те край мен - като танц, игра. Стигнахме
до една купчина с бели камъни, много бели, много правилни, подредени
като пирамида.
Не, това не са камъни, това са яйца. Над всяко яйце
застана по едно конче, а Моето конче, то е най-голямо, по-важно е. То е
на над горното яйце, с което завършва пирамидата, а това яйце е и
най-голямото.
Разбирам,
че пирамидата не е от яйцата, а е от друго, а яйцата са само по
повърхността.
Изведнъж нещо се случи, някакво вълнение и всички кончета
образуваха покривало над пирамидата. Извършваха много бързи движения и
от това се получаваше особена енергия, която изглеждаше като купол, но
не твърд, а лек, подвижен, гъвкав - точно като покривало, което вятър
подухва и раздвижва, но тук движението е от водата.
Морското
конче, Главното, което ме заведе там, ме покани да тръгваме. Заведе ме
край брега и аз останах в плиткото, легнала по гръб. Кончето се прибра, а
аз усещах движението на водата, усещах спокойствие, лекота.
Усещах
слънчеви лъчи по лицето си, но някак знаех, че не е от слънцето, а е
друга, БЯЛА светлина. Не можех да отворя очи, но ми бе приятно, топло,
спокойно. Когато дойде време за връщане се раздвижих във водата,
достигнах брега и когато погледнах към Морето. От него излизаше някакво
сияние, като че ли в дълбините имаше Бяло слънце...
Сега се чувствам изпълнена, дори препълнена със спокойствие, до степен на тежест...
Вълшебна ПълноЛунна нощ!
***
.
