Понякога ми е уморено.
Понякога ми е мълчаливо.
Понякога ми е събрано.
Понякога... Като днес...
Не е мрънкане. По-скоро мислите ми искат с думи да ги облека.
Облича ли се съвършенство? Облечено, то вече е несъвършено. Но пък е по-приемливо...
Умората ми е лятна. Може би лятото е сезон за почивки, но на мен не ми се случи.
Изборът си е мой. Не успях да се организирам. Всъщност, прекалено се организирах. И все пак е избор. Избор на приоритети. Така ги подредих, че сега умора си имам. Но пък и удовлетворение си имам. Не се сравнява с някаква си умора.
Лятото е динамика. Последните му часове си отиват. След броени часове есента ще е тук. Есента е спокойствие, доволство, топла умора. Есента е цветна и плодна. Есента...
Мълчаливо ми е... Външно... Мислите ми се надбягват, изпреварват, заплитат, разплитат, изчакват, втурват навред... Мислите ми разпилени са. А делата ми са подредени.
Понякога... Контрастите в мен се събират и в мен се развихрят. За да съм си Аз.
Днес съм... събрана, мълчалива, уморена, странна... и някак си... добра...
Добра съм... Като есен топла съм... Като есен съм доволно-уморена...
Понякога...
На границата на лятото и есента съм...
.
