Цветята, радвали се на простора на терасата, под угрозата от първата слана се налага да намерят своето по-топло място за зимуване. Това правя в последните дни...
Добре, ама мястото е ограничено и се налага да се правят компромиси. През лятото всяко цвете е показало своята прелест, а сега ми е тъжно, че ще трябва да се сгъчка с другите, уникални по своему.
Вече са прибрани всички топлолюбиви растения. Очаква се, според различните метеорологични сайтове, температурите да са от минус един до плюс два. Тази година май по-рано се налага да ги прибирам. До няколко дни ще прибера и мушкатата, те издържат на два-три минуса.
Идеята ми беше, че тия дни се занимавам със зазимяване и подреждане за новия сезон. Странното е, че не ми е досадно както друг път. Може би усещането за топлина ценя повече и очаквам уюта на топлата стая...
Топлина... винаги желана...
.
Отиде си септември...
Дъждовно ми е на душата.
Студено ми е.
И сънливо ми е.
Много сиво.
Слънцето дъгата скрило.
За зимен сън мечтая.
Като Меца...
.
Да... Измина месец от последното ми идване тук...
Есен е.
Все още с дни забравени от лятото. И е добре, че ги има.
Времето променливо е и се подготвя без желание за зимните къси дни.
И аз се подготвям...
Променливо време, променливи настроения. Това баланс ли е?
Контрастите... и те баланс са.
.
Лятото все още е тук. А нощите носят есенен хлад.
Плодовете на лятото в изобилие са. В последните не дни, а седмици вече, прибираме това, което природата ни е дала в градината. Обичам да правя снимки, но се улавям, че все по-рядко го правя улисана в домакинските си задължения. И ако задължение носи понякога негативен заряд, то сега става дума за задължения, които ми носят и радост, и удовлетворение.
Летният ден си отива. Все по-рано поема на запад и време на нощите дава. Нощта е прохладна и тиха. Денят си почива, а щурците неуморни концерт си изнасят. Дори и луната я няма да рови в душата.
Умората сега я усещам. За сън дълбок си мечтая, а утре...
Утре и работа друга ще трябва да свърша. Почертах си по време вечерно, позавърших си нещо - това също е повод за удовлетворение. За понеделник готова съм...
Лека нощ!
.
Лято е.
Богато е на плодове. Клоните на плодните дръвчета се превиват до земята. Грехота е ако не се използват плодовете, които природата ни е дала.
Чувствам се щастливка, че имам възможност от наша си градина да си бера, похапвам, на другите предлагам и останалото да прибера и приготвя за зимните дни.
Сега е времето на прасковите. Дръвчетата са саморасли и от костилки насяти. Хубавото е, че зреят по различно време. От средата на юли си похапваме от нашите праскови и така ще е до края на септември. Тази година има дръвчета, които за първи път са родили. Все още не знаем къде във времето ще се наредят по узряване.
Сега е времето на малините. От седмица си опитваме, а снощи и по-сериозно количество си набрахме. Две пет литрови кофички, които по спомени бригадирски са около три - три и половина килограма.
Сега е времето на белите сливи. Ония кръгличките и дребнички. Преди пет години не знаех, че съществуват такива. Не съм предполагала, че могат да имат толкова плод...
Сега е времето на смокините. Е тук си нямаме, но е хубаво, че по пазарите ги има и... От вчера сме започнали сладкарската смокинова дейност.
Сега е времето на ягодите, които раждат цяло лято. Количествата са несравними с пролетните, но все си е разнообразие и вероятно тия дни ще остане възможност за някое бурканче сладко да направя.
Сега е времето на патладжаните. Решихме да не гледаме в градината, но... на пазара има. Снощи ги опекох, а днес... кьопоолу ще правя. Имаме си хора дето много го обичат ;)
Днес ще довършвам седемте тави сладко от смокини. Снощи мармалада го завърших и даже стерилизирах. Сега за етикети ще почакат и в мазето ще се наместят.
Малините на компоти ще се претворят, а част от тях, по-неугледните, в конфитюрено-мармаладено ще ги забъркам.
Две касетки бели сливи си чакат реда за цепене, че в сушилнята да влязат. От тях компоти и сладко си направихме. Като казах / написах сладко се сещам, че една тава ме чака за завършване.
Добре ще е да наобиколя и прасковите. Компотите са доста търсени през зимата. Направени са малко, но и още трябва да се правят.
Е, и за обяд ще трябва да се готви. Поръчката е за зелен боб в гювеч. Може би едно от последните бранета ще му е на зеления боб. Той добре се отчете тази година. В мазето сме прибрали доста буркани, които през зимата лесно и бързо се случват на манджа ;)
Стига съм се мотала тук. Време е да действам. Е, и на помощници се надявам... То без тях тъй смели планове и не смея да помислям ;)
Така... жена съм и домакинстването ми е същност. Хайде, за това ще пиша друг път, че темата е дълга.
Спорен ден да е напред! :) :)
.
Боси по тревата, току-що окосена.
Ухае на лято и... зелено.
Вечерен полъх хлад разстила.
Зрънце слънчева перла ме връща години, години назад.
Омаен аромат настига сетивата.
Нещо познато и не съвсем.
Нещо ново, нещо сладко и... толкова омайно...
Тази вечер ухае на... лофант...
.
Първият ден на август. Средата на лятото.
А в мен импулс за начало. Поставих го.
Залезът е... красив. И топъл е.
През клоните на липата наднича слънцето отправило се към вечерния си покой. Вятърът си играе с листата и по стената рисува картини. Подвижни.
Излизам и боса по двора пристъпвам. Плочите топли и мислите стоплят. В тревата нагазвам. Росата вечерна вече се спуска по тревички зелени. Тишината от летния следобед се разнася и щурците започват вечерно разпяване.
Ухае на рози. И на зокум сладостта се разнася.
Залезът на първия ден на август ухае на цветност.
И спокойствие за душата си търся...
.
